Как се справяме ние по време на дълги пътувания – игри

Приятели, в тази статия са поместени предложенията на Ваня (@funwithmykids.bg) за справяне с дългите пътувания. Тя дава готини и практични идеи, които вярваме, че ще ни бъдат полезни.

  • Никога не тръгваме на път без дисковете с детските песни на ‚Маргаритка‘. Децата ги обожават, откакто се родиха ги имаме. Много ни помагат, когато пътуваме по-дълго. Откакто са по-големи, децата обичат да пеем заедно. 
    Също така, откакто са малки, много слушаме класическа музика, предимно Шопен. Децата вече си я търсят. Вярвам, че тя ги успокоява.
  • От известно време (на 4 и 6 са) проявяват голям интерес към смятането и сметалото. Носим си сметалото почти навсякъде – изваждаме, събираме.
    Една от любимита ни игри, докато пътуваме, е да смятаме със сметалото. Събираме, махаме, изваждаме – кръгчета, цветове, сладоледи, бисквитки, ягодки. Примерно: ако аз имам 10 ягоди и изям 5, колко ще останат за теб? Ако всеки от нас си купи по един сладолед (1+1+1+1) колко сладоледа общо ще си вземем?
  • От няколко месеца играем на думи. Примерно: аз казвам К и започваме всички да казваме думи с буквата К. Обожават я тази игра – по всяко едно време, особено в колата.
  • Играем с картите на Клевър Бук – имат много хубави карти със загадки, които от 3 годишна възраст са им много интересни.
  • Книжки – обикновено няколко дни преди да тръгнем на път прибирам (скривам) няколко книжки. В деня на тръгването им ги слагам между седалките. Радостта е голяма (О, мамо, от кога не сме я ‚чели‘ тази книжка!). Така си печеля поне половин час (понякога дори 1) от пътуването.
  • Разбира се, разглеждаме навън. Знаят много добре какво представляват силозите и за какво служат, как работят ветрогенераторите, какво е засадено покрай пътя – царевица, слънчоглед, лавандула, пшеница, катерят се по бали сено и т.н.
  • Учим марките на колите и кой регистрационен номер от коя област е. С е за София, РВ е за Пловдив и т.н. 
    Когато бяха по-малки учихме цветовете, благодарение на колите, които минаваха и видовете превозни средства – мотор, бетоновоз, цистерна, самосвал, тир, пикап … И от там: какво превозва цистерната, защо се върти бетоновоза и т.н. Сега учим марките на колите – за Павел това се оказва много интересно.
  • Учим знаците по пътя – STOP, триъгълник, прекъсната линия на маркировката, непрекъсната, знаци за завои и т.н. Любим им е знакът на тунела и винаги преди да влезем в тунел броим: 3,2,1 влизаме … 3,2,1 излизаме … Обясняваме им защо се строят тунелите, защо се строят мостовете, защо има мантинели…
  • Разбира се, не на послeдно място, запасявам се с много храна. Ето какво вземаме:
    • Бонбончета – малки чери доматки – момчетата мият доматките и ги прибират в кутията.
    • Режа краставици на лентички и ги прибирам в кутия – често дори вече те ги режат и прибират в кутиите
    • Правим сандвичи – напоследък те ги мажат. Масло/Крема сирене (тук съм си намерила едно органично крема сирене, което не е пълно с гадости) + шунка и т.н.
    • Правим едни гризини/соленки със сирене преди път. 
    • Ако е сезонът на мандарините – вземам поне килограм мандарини
    • Режа ябълки на парченца и слагам в кутия
    • Няколко банана
    • Понякога вземам един пакет солети (Хармоника) или едно био динозавърчета и патета, ако пътят ще е дълъг
  • Ако пътят е по-дълъг от 2-3 часа, спираме задължително на сладоледена пауза на някоя бензиностанция. (ядем сладолед по всяко време от годината) От тръгването броим 2 часа и половина и децата са спокойни във вълнението си, че ще ядат сладолед. 

Най-дълго до сега сме пътували около 9 часа в една посока с децата. Правим паузи на почти всеки 2 часа/2:30. Дори правим дълги разходки, когато пътуваме по-дълго. Веднъж от Варна до Асеновград спряхме в Бургас и посетихме фестивалът на пясъчните фигури. Обядвахме в морската и след това тръгнахме. Последната година често пътуваме София-Варна и обратно. Понеже пътят е дълъг, винаги спираме посредата. Тръгваме в събота, нощуваме вечерта някъде и продължаваме в неделя. Така посетихме много и интересни места като Шипка, Габрово, Жеравна, Бузлуджа и т.н.

С децата не пътуваме „на един дъх“, както преди децата. 

Отделно, ние си имаме мисия: да усмихваме хората, докато пътуваме в града. Когато спираме по светофари, пешеходни пътеки или седим в задръствания, отварям прозорците на децата и те започват да махат на шофьорите до нас или на хората по тротоарите Махат и се усмихват. Това определено много ги радва. Вече започват да броят колко хора са усмихнали. На мен ми е мило и сладко, когато ми кажат: мамо, успях да усмихна още един човек, който беше намръщен и си гледаше в телефона

Ако търсите още отговори на въпроса “Как да отгледаме офлайн деца”, можете да ги откриете тук.

Или Какво ще се случи, ако редуцираш екранното време на детето ти?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *