Галина РушеваПриятели, в тази статия са поместени предложенията на Ваня (@funwithmykids.bg) за справяне с дългите пътувания. Тя дава готини и практични идеи, които вярваме, че ще ни бъдат полезни.
- Никога не тръгваме на път без дисковете с детските песни на ‚Маргаритка‘. Децата ги обожават, откакто се родиха ги имаме. Много ни помагат, когато пътуваме по-дълго. Откакто са по-големи, децата обичат да пеем заедно.
Също така, откакто са малки, много слушаме класическа музика, предимно Шопен. Децата вече си я търсят. Вярвам, че тя ги успокоява.
- От известно време (на 4 и 6 са) проявяват голям интерес към смятането и сметалото. Носим си сметалото почти навсякъде – изваждаме, събираме.
Една от любимита ни игри, докато пътуваме, е да смятаме със сметалото. Събираме, махаме, изваждаме – кръгчета, цветове, сладоледи, бисквитки, ягодки. Примерно: ако аз имам 10 ягоди и изям 5, колко ще останат за теб? Ако всеки от нас си купи по един сладолед (1+1+1+1) колко сладоледа общо ще си вземем?
- От няколко месеца играем на думи. Примерно: аз казвам К и започваме всички да казваме думи с буквата К. Обожават я тази игра – по всяко едно време, особено в колата.
- Играем с картите на Клевър Бук – имат много хубави карти със загадки, които от 3 годишна възраст са им много интересни.
- Книжки – обикновено няколко дни преди да тръгнем на път прибирам (скривам) няколко книжки. В деня на тръгването им ги слагам между седалките. Радостта е голяма (О, мамо, от кога не сме я ‚чели‘ тази книжка!). Така си печеля поне половин час (понякога дори 1) от пътуването.
- Разбира се, разглеждаме навън. Знаят много добре какво представляват силозите и за какво служат, как работят ветрогенераторите, какво е засадено покрай пътя – царевица, слънчоглед, лавандула, пшеница, катерят се по бали сено и т.н.
- Учим марките на колите и кой регистрационен номер от коя област е. С е за София, РВ е за Пловдив и т.н.
Когато бяха по-малки учихме цветовете, благодарение на колите, които минаваха и видовете превозни средства – мотор, бетоновоз, цистерна, самосвал, тир, пикап … И от там: какво превозва цистерната, защо се върти бетоновоза и т.н. Сега учим марките на колите – за Павел това се оказва много интересно.
- Учим знаците по пътя – STOP, триъгълник, прекъсната линия на маркировката, непрекъсната, знаци за завои и т.н. Любим им е знакът на тунела и винаги преди да влезем в тунел броим: 3,2,1 влизаме … 3,2,1 излизаме … Обясняваме им защо се строят тунелите, защо се строят мостовете, защо има мантинели…
- Разбира се, не на послeдно място, запасявам се с много храна. Ето какво вземаме:
- Бонбончета – малки чери доматки – момчетата мият доматките и ги прибират в кутията.
- Режа краставици на лентички и ги прибирам в кутия – често дори вече те ги режат и прибират в кутиите
- Правим сандвичи – напоследък те ги мажат. Масло/Крема сирене (тук съм си намерила едно органично крема сирене, което не е пълно с гадости) + шунка и т.н.
- Правим едни гризини/соленки със сирене преди път.
- Ако е сезонът на мандарините – вземам поне килограм мандарини
- Режа ябълки на парченца и слагам в кутия
- Няколко банана
- Понякога вземам един пакет солети (Хармоника) или едно био динозавърчета и патета, ако пътят ще е дълъг
- Ако пътят е по-дълъг от 2-3 часа, спираме задължително на сладоледена пауза на някоя бензиностанция. (ядем сладолед по всяко време от годината) От тръгването броим 2 часа и половина и децата са спокойни във вълнението си, че ще ядат сладолед.
Най-дълго до сега сме пътували около 9 часа в една посока с децата. Правим паузи на почти всеки 2 часа/2:30. Дори правим дълги разходки, когато пътуваме по-дълго. Веднъж от Варна до Асеновград спряхме в Бургас и посетихме фестивалът на пясъчните фигури. Обядвахме в морската и след това тръгнахме. Последната година често пътуваме София-Варна и обратно. Понеже пътят е дълъг, винаги спираме посредата. Тръгваме в събота, нощуваме вечерта някъде и продължаваме в неделя. Така посетихме много и интересни места като Шипка, Габрово, Жеравна, Бузлуджа и т.н.
С децата не пътуваме „на един дъх“, както преди децата.
Отделно, ние си имаме мисия: да усмихваме хората, докато пътуваме в града. Когато спираме по светофари, пешеходни пътеки или седим в задръствания, отварям прозорците на децата и те започват да махат на шофьорите до нас или на хората по тротоарите Махат и се усмихват. Това определено много ги радва. Вече започват да броят колко хора са усмихнали. На мен ми е мило и сладко, когато ми кажат: мамо, успях да усмихна още един човек, който беше намръщен и си гледаше в телефона
Ако търсите още отговори на въпроса “Как да отгледаме офлайн деца”, можете да ги откриете тук.
Или Какво ще се случи, ако редуцираш екранното време на детето ти?