Александрина Георгиева
„Откакто сме offline в къщи е много, ама много или по точно ужасно весело. Това е най-правилното решение, което сме взимали някога и за нас самите и за децата ни!“
„Няколко дни беше много трудно, дори си мислех ”Леле аз него ли наказвам или себе си”. Той нямаше дори и 15-митуката ПЕС патрул. Но резултатът не закъсня и може би 10 дни по-късно детето стана различно. Весело, игриво, отново с работещо въображение. Дори родителите ми забелязаха грандиозна положителна промяна.“
„Екраните са неизбежни, когато работим от вкъщи и в същото време си гледаме децата у дома, колкото и да ми се иска да е по друг начин, но в дните, в които „забравя“ да включа телевизора, денят минава неусетно в игри и забавления, и не наблюдавам онова напрежение, което излъчва детето, когато се облъчи на екран.„
„В първите няколко дни, децата постоянно питаха за детските и бяха нервни, но за наше огромно учудване, от втората седмица в тях започна промяна и то каква. Те започнаха да си измислят сами игри и забавления, и не само това. Започнаха да проявяват креативност и изобретателност в игрите. Нервността при тях изчезна… За няколко седмици, той започна все повече да обяснява ясно какво иска и виждаме как разширява речевия си запас с дни. Видяхме как децата започват за комуникират помежду си и да се карат доста по-малко от преди.“
„Беше невероятно да наблюдавам моменталната разлика в тяхното държание – станаха по-спокойни и инатливото поведение намаля значително. Станаха по-креативни, а да ги гледам да избират книга вместо да ме молят да гледат филм ме накара да се почувствам като горда майка.“
Виж също: Помощ! Детето се храни само пред екран!
„Но мина месец откакто детското е нещо, което се случва 3 пъти в седмицата, а резултатите са едни по-спокойни, щастливи и активни деца. Имам чувството, че за този месец с научили повече неща, отколкото през последната година. Пишат букви, цифри, смятат, учим, редим пъзели, четем книжки, ходим на разходки… И със срам си признавам, че до месец не познавах децата си.“
„Преди два месеца прибрахме всички таблети, телефони, конзоли и т.н. за неопределено време. Първите няколко дни постоянно питаше за тях и имаше сърдене, рев и прочие, но това не му помогна да ги получи. В резултат на това сънят му стана по-дълъг и спокоен, през деня не е изнервен, започна да си рисува разни неща, да сглобява с легото и изобщо да твори с ръцете си. Аз лично смятам да не му давам да има личен таблет или смартфон за много дълго време. Най-много някой телефон с копчета като стане ученик в началните класове.“
„Та така спряхме телевизора и смратфоните и всичко си дойде на мястото и то съвсем скоро. Тя пак стана спокойна, усмихната и скучаеща ( за мен това е супер важно, днес например, направи хартиени играчки за цялата елха).“
„Ефектът е поразителен – имаме едно много по-съдейсъващо и разбрано дете. Освен, че прекарваме много повече качествено време заедно, се лишихме и от един от главните проблеми в отношенията ни – необходимостта от ограничение на това „удоволствие“.“
Целите истории може да прочетете тук.
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да ни последваш в Instagram и Facebook.