В началото на април с децата бяхме поканени да посетим Частна немска детска градина “Веда” – детско заведение в София, в което няма никакви екрани, работещо по уникална авторска учебна програма, базирана на екосъобразен начин на живот, ранно чуждоезиково обучение и метода Орф-Шулверк.
В следващите редове ще се постарая накратко да споделя нещата, които ни направиха най-силно впечатление, а накрая ще намерите и повече снимков материал. Включила съм и лично мнение защо присъствието на екрани в детските градини е напълно излишно.
Положителните впечатления започнаха още преди пристигането ни
Това се случи още преди да влезем дори в двора на градината, тъй като имахме инцидент в колата. Обадих се да го отменя, защото някак си очаквах, че предвид ситуацията, в която се намирахме, самите те щяха да ни помолят да не идваме.
Изненадах се обаче, когато не само, че не приеха отказа ни от посещение, но предложиха и да ни помогнат – малката имаше нужда от нови дрехи, а аз от кофа и парцал, за да почистя колата.
Оцених силно този топъл жест, макар да знам, че добротата би трябвало да се усеща като нещо нормално.
Посрещнаха ни топло и с усмивка. Не само персоналът, но и децата, а това е нещо, което няма как да се фалшифицира, нали така? Поговорихме на кратко с директора Мирела Деннер и започнахме нашата обиколка.
Защо вярвам, че в детските градини не бива да има екрани?
Вярвам, че детските заведения трябва да бъдат място, където децата да общуват, да играят, да развиват способностите си и да придобиват и разширяват знанията си. Не просто институция, която да се грижи за децата ни, докато работим, а място за социализация на децата. Времето пред екраните е едностранна консумация, която ограбва малките от всичко това.
Чувала съм много пъти мнението, че персоналът има нужда от телевизор, за да се успокоят децата. Моето мнение е, че е много вероятно децата да имат нужда от успокоение именно поради свръхвъзбудата, която екраните причиняват, както в градината, така и у дома.
Да, телевизорът би могъл да се използва и по полезен начин с образователна цел, но само и единствено, когато е помощно средство в работата на учителя, а не негов заместител. За съжаление, това, което съм чувала от родители и моите деца, е филмчета на заден фон по време на игра или вместо нея.
Какво видяхме в частна немска градина “ВЕДА”?
Градината работи по уникална авторска учебна програма, в която са заложени идеята за ранно чуждоезиково обучение (сутрешните занимания са на български език, а следобедните – изцяло на немски) и метода на Орф-Шулверк, чиято цел е чрез забавни занимания и игри да се развие музикалния и творчески потенциал на децата. В него основен музикален инструмент е нашето тяло – чрез пляскане с ръце, тропане с крака и т.н. Оставям линк към кратко видео, защото няколко снимки няма да бъдат достатъчни…
През лятото по-голямата част от заниманията се провеждат навън в двора. През останалото време се излиза всеки ден (с много редки изключения при наистина лошо време), а съблекалните си имат отделения за непромокаеми гащеризони и грейки.
Дворното място е голямо и не е разделено по групи. Считам това за голям плюс, тъй като децата имат свобода да общуват и играят, където и с каквото им е приятно, под надзора на всички възпитатели. Братчета и сестричета могат да прекарват също време заедно.
Дори децата от яслената група са всеки ден навън, което за съжаление също се оказва рядкост.
В двора всяка група има отделено място за своя градинка. Децата участват в целия процес от засаждането на семенцата до беритбата, а това само по себе си, знаете, крие безброй ползи за тях.
Програмата на децата е екосъобразна. Нищо не се изхвърля, а вместо това се използва за творчество.
В творческите занимания присъстват и природни материали, които децата събират сами, от двора или по време на горските приключения, които се организират.
В процеса малките използват дори силиконов пистолет, разбира се под надзора на учителите. Вярвам, че на децата трябва да им се позволява да поемат безопасна доза риск. Има ли всъщност по-добър начин да се научат да се грижат сами за себе си и да носят отговорност за решенията си?
Във всяка стая има малка библиотека с книжки на български и немски език. Това е отново нещо, което би трябвало да е нормално, но предизвика в мен мили чувства, тъй като съм свидетел на учебни заведения, в които учителите четат от телефон на децата и намирам това за истински… тъжно.
Храната на децата не се подготвя в сградата, но имат приспособена кухня, където се провеждат кулинарни занимания с малките.
В една от стаите ми привлече вниманието “пощенска станция” за препоръки и похвали, която децата са изработили сами от рула тоалетна хартия.
В предучилищната група обстановката наподобява училищна среда с бяла дъска и чинове, за да помогне на децата да се адаптират по-лесно към предстоящата среда.
В края на статията оставям още снимки с красиви неща и моменти, привлекли вниманието ми.
Тръгнах си оттук с развълнувано сърце, чудейки се дали ще успея да ви предам дори малко от очарованието на това прелестно място.
Каня ви да прочетете също впечатленията на Радостна и интервюто на mammi.bg с Мирела Деннер, директор на детска градина “Веда”, защото допълват всичко, което ми се искаше да достигне до вас. Можете да последвате и страницата им във Фейсбук, където редовно споделят моменти от работния процес.
Предполагам досещате се, че едва убедих децата да си заминем. А няколко дни по-късно, когато пиша тази статия, Бела още разказва на баба си за инцидента в колата и как в една “много хубава детска градина” са й направили добро и са й подарили нови панталонки…
*Публикацията е в партньорство с Частна немска детска градина „Веда“ и разказва искрените ми впечатления от посещението ни.
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram и Facebook.