Етиката на споделянето на детски снимки

Последното десетилетие се налага като стандарт качването на детско съдържание в родителските лични профили в социалните мрежи, което компрометира поверителността на идентичността на детето. Според проучване на Фейсбук, което включва и платформата Инстаграм, 89% от бащите и 98% от майките качват дигитално съдържание свързано с децата си онлайн.

Споделянето на детско съдържание онлайн е много по-рисковано от всеки друг начин на презентиране на нашето дете в социума. Никой друг начин не остава трайни и незаличими следи в онлайн пространството, на разположение за комерсиални цели, криминални недоброжелатели, както и достъпни за бъдещите партньори, приятели, работодатели на децата ни. 

Това не е безобидно

Крие много опасности свързани с кражбата на идентичност, физическа уязвимост, опасна е за психиката децата и се свързва с повишен риск от социални проблеми, депресия, синдром на хиперактивност и дефицит на внимание, тормоз и унижения в училище, бъдеща дискриминация, проблеми с личната телесна неприкосновеност, доверието в бъдещ партньор и други.

Чувала съм родители да казват, че децата им одобряват всяка тяхна снимка, която споделят в социалните мрежи? Приемлив ли е такъв вариант? Прехвърляйки отговорността на децата, считаме, че тяхната автономност и право на лична неприкосновеност е спазена. Това е слаб аргумент. Децата не могат да разберат сложната социална и дигитална ситуация и последиците, които качването на техни снимки влачи след себе си. Тяхното схващане е, че в роклята на Елза са много красиви и искат да се похвалят на всички. Нереалистично и нечестно е да прехвърлим отговорността на детето за нещо, което нито разбира, нито може да оцени като риск. 

По-разумната алтернатива

Разумната алтернатива на тази практика е разговор с детето, как и с кого конкретно смятате да споделите снимки или друга информация, например училищни постижения, предстоящи събития и т.н., Ако се е представило блестящо в даден училищен проект, предложете му да направите видео връзка с баба и дядо и то да разкаже за събитието. По такъв начин сме уважителни към личното пространство на детето, даваме му поле за изява и моделираме пред него здравословно и етично отношение в ползването на технологиите.

Всеки от нас с ужас си спомня ситуациите, в които на шумно семейно събитие родителите му на всеослушание разказват “забавна” история от детството му или как показват бебешкия и детския семеен албум на партньора ни. А можем ли да си представим всички тези снимки и ситуации да са там, в интернет, от където връщане няма, изтриване няма и всеки има достъп, за да се посмее на наш гръб или по-лошо да ни дискредитира в критична ситуация. Нека не поставяме най-скъпото си същество в такава позиция.

***

Автор на рубриката: Тони Иванова

Още статии от рубриката можете да прочетете ТУК.

***

Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram и Facebook.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *