Александрина Георгиева„Бих искала да споделя моя личен опит, който е един от многото примери за въдзействието на екраните върху поведението на децата ни. Разбира се, ако детето постоянно е изложено на сензорни стимулации, няма как да разберем или да видим различно поведение, освен ако не проявим устойчивост и воля и не се лишим от екранните устройства за известно време и да наблюдаваме промяната, която ще е огромна. И заедно с нея ще станем свидетел на потенциала, който има детето ни, а той е необятен и просто има нужда от здравословна среда да се прояви и да се развие.
Ограничихме технологиите в бебешка възраст
Синът ми до 2 години и 4 месеца не гледаше детски филмчета, да и тук идва любимата ми реплика „ами ние гледахме и сме станали хора“ или още по-любимата „и нас са ни били и сме станали хора“, понякога дори ми се плаче когато ги чуя… Да, ама със сигурност на 6 месеца не сме гледали, тъпчейки ни с пюренце 😀. Плюс това знаем, че днес технологията е много по-напреднала, знаем за скоростта и бързината, с която се сменят кадрите, знаем, че информацията е огромна и дори на нас ни е трудно да я обработим, а какво да говорим за едно едногодишно дете. Но със сигурност не знаем какво означва за един развиващ се детски мозък да го подложим на една такава стимулация редовно, не знаем и как нервната система, която е изключително незряла, би реагирала на такива стимули и на какви рискове подлагаме здравето на детето си – не само физическо, а ментално и емоционално. Но истината е, че днес незнанието не е и не може да бъде оправдание с достъпа до информация, който имаме.
Както можем да четем за страничните ефекти за лекарствата, така можем най-малкото да осведомим за негативните ефекти на всичко, което предлагаме на детето, защото то няма избор, ние го правим вместо него и не само носим отговорността, но сме длъжни да сме осъзнати по отношение на здравето му.
Та, накратко и моята история. Може би доста хора ще се припознаят в нея.
Ограничихме с мъжът ми цялостно детето, както казах до 2години и 4 месеца, от екрани, което нистина е предизвикателно. Особено при липсата на социална подкрепа и разбиране и социлания натискт, когато около теб имаш едно-единствено семейство, което споделя твоите разбирания. А всички останали, освен, че не разбират подхода ти, понякога дори подхождат с упрек как лишаваш детето си от „наркотик“, да наркотик! Защото екраните създават допаминова зависимост, която с нищо не може да се замести или замени като изживяване. И това не са думи, а факти.
Вижте нашите предстоящи събития
И тъй като бащата на детето ми се притеснява, че сме много крайни в подхода си, решихме да започнем да пускаме по едно филмче за 5-10 мин. не всеки ден на детето, като постепенно и плавно въведем екранно време. Какво се случи обаче. Времето беше още топло, знаете децата обожават да са навън да играят, да тичат. Само за няколко дни, седмица синът ми искаше да се прибираме веднага вкъщи след градина, само защото ще гледа филмче. Започна да се разстройва и да изпада в състояния преди и след екрана. И това за 5-10 мин. само. Спря да се играе сам, отказваше да сме навън, да играем на любимите му игри – криеница, гонене и т.н. Стана нервно, раздразнително, изгуби се жизнерадостта му, желанието му за живи игри, изследване, любопитство. Това ме изплаши и не само, не исках да гледам детето си толкова разстроено преди и след тези минутки филмче, което не само, че не му дава стойност, но и е причина да има негативни преживявания. То вече беше стнало зависимо. Ефектите от екранното време видя и мъжът ми и заедно решихме да спрем веднага.
Какво се случи?
Точно 3 дни бяха необходими отново да се разкрият онези качества, които всъщност искаме да развиваме и култивираме в децата си – любопитсвто, креативност, желание за игра, физическа активност. Осезаемо отново синът ми стана по-сътрудничещ, по-спокоен, по-жив, по-активен, по-радостен, по-наслаждаващ се.
На финала искам да споделя думи, които ме разтърсиха, уплашиха, но и ми вдъхнаха увереност в разбиранията, вярванията и ценностите, които изповядвам. По-горе използвах думата „наркотик“, тя дойде от казаното е една жена, която е посветена в темата за родителството, на която много се възхищавам и тя ме попита „Tи искаш ли да направиш детето си наркоман?“. Ами не, не искам. Освен това не искам да му отнемам потенциала, който има, и да го осакатявам и да му причинявам дефицити в най-ранната детска възраст, когато се развиват основните системи и функции в тялото и мозъка. И не само не искам, но и нямам това право. И да трудно е, специалистите говорят вече за първите 5 години, не 7, които са изключително важни за развитието на едно дете. И ако в тях инвестираш цялата си енергия, любов и внимание, след това дори почти нищо да не правиш, ще ти се отплатят по-късно.“
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram и Facebook.