Успях да отуча детето да се храни с телефон

Доста често ми задавате този въпрос. Историята на Ками потвърждава на 100% моя отговор – абсолюто да, с твърдо решение, личен пример, игри и постоянство. А след няколко дни идва насладата (: И това е валидно независимо от това дали говорим за бебе или по-голямо дете. Разликите са само в избора на игри.

Оставям ви с историята на Ками, която за пореден път показва, че пътя към сърцето на детето минава през… играта. 

“Успях да махна вредния навик на 7 годишния ми тогава син да яде с телефон на масата – трудно! Да, доста трудно, но успях. Разбрах, че имаме проблем, едва когато му се появи тик и започна да мига с едното око. При момчетата се среща по често, да си знаете Та, когато започна да мига, трябваше да вземем мерки всички заедно с баща му и малкия му брат. Това, което започнахме да правим още на следващият ден, е да играем игри, докато вечеряме. Това ми помогна да го разсеям от телефона, да привлека вниманието му и да го накарам да мисли.

Първата игра, която измислих беше “ Заведи ме в…“. Единият казва “Заведи ме в…” и допълва град или държава, която иска да посети. След това се редуваме да изброяваме какво знаем за тази страна.

Игра номер две – Казваме буква от азбуката и всеки съставя изречение само с тази буква. Например избираме буква В – „Във влака за Велико Търново видях видра.“ Разбира се всеки път пада голям смях. Тези игри увеличиха стремглаво времето, което прекарваме заедно на масата.

Освен игрите исках да му покажа пример. Заведох го на вечеря при наши близки приятели, за които знаех, че не използват мобилни телефони на масата. След това обсъдихме вкъщи какво ни е харесало и какво не в тяхното семейство. Това определено го накара да се замисли.

И последното, което предприех, е да напиша лесни правила и да ги залепя на видно място. Идеята взех от предаването, където си разменят съпругите. Точни и ясни правила:

• „Вечеря се само на масата в кухнята“;
• „Докато се храним не използваме телефон.“; 
• „Ако искаш нещо, стани и си вземи сам“.

Правилата създават близост у децата и родителите и знаят какво се очаква от тях.

И така това е моята история. Сега обикновено сяда и казва „Какво ще играем днес?“. Не казвам, че няма дни, в които иска да се наяде бързо и да стане, за да играе с приятелите си Brawl Stars, но са доста рядко.”

***

Ако вярваш в каузата на Офлайн Кидс, тук можеш да разбереш как да ни подкрепиш.