Александрина ГеоргиеваДен. Пореден с две деца. Някъде следобед вече. За час не питам, искам само да легна. Но, о, на децата така им се играе. А гъба ми, ех, така има нужда от хоризонтално положение. Само за 5 минутки.
И тогава я видях. Светлината в тунела. Идеята, която ще ми позволи да комбинирам двете. Нарича се… МАШИНА ЗА ГАЛЕНЕ (ТА ДА ДА ДАААААА). Покрай Яни редовно има някакви машини. Машина за ананаси или машина за памперси. Машина за изстрелване на топки и… мръсни гащи.
Затова се насочих към спалнята, провъзгласявайки: “Ехооо, тук има една машина за галенееееее. Трябва само да дойдете при нея и да легнете наблиииизоооо”.
Около 10 секунди мълчание. И после тежки стъпки, препускащи из коридора.
“Татееееее, отивам на галенеееее, отивам на галенееее!”.
А аз…. Аз си полежах с доволна усмивка на лицето и гръб, прилепнал към кревата. Само ръката ми извършваше някакво движение, което, е, си е по същество достатъчно приятно.
***
Последвай ме в Instagram, Facebook или Youtube, където се стремя да споделям интересни и полезни неща за родители.