Александрина ГеоргиеваСтанислава Николова се включи с много полезен коментар относно промяната, която настъпва в нейния син след ограничаването на технологиите в ежедневието му. Помолих я да ни разкаже малко повече и ето какво споделя тя:
„Синът ми, факт, никога не е бил без контрол в това отношение, но е важно да разберем, че под електронен пост, за който се говори в книгата, която препоръчах („Рестарт на детския ум“ от Д-р Виктория Л. Дънкли), се има предвид лишаване от всичко – Вайбър, четци, телефони, конзоли, всякакви електронни устройства, телевизия (особено анимация) и прочее. И като я прочетеш си даваш сметка, че детето ти е изложено на много повече електронно облъчване, отколкото ти калкулираш, смятайки само игрите. Като прибавим и дистанционното обучение миналата година, както и едно счупено краче, с невъзможност за стъпване първите 3 седмици, изведнъж се оказахме в мрежите на електрониката. Та така, книгата мина през нас, двамата му родители. Всъщност баща му беше попаднал на нея, прочетох я и аз, и дружно се убедихме колко е важно да прекратим нещата радикално. Ефектът е поразителен – имаме едно много по-съдейсъващо и разбрано дете. Освен, че прекарваме много повече качествено време заедно, се лишихме и от един от главните проблеми в отношенията ни – необходимостта от ограничение на това „удоволствие“. Книгата много помогна с това, че по един силно аргументиран начин ти дава информация какво, аджеба, се случва с детския мозък под влияние на синята светлина. Сигурна съм, че в момента, в който това стане ясно, няма родител, който да каже – аз искам това да се случва с детето ми и мотивацията да наложи ограничението става много силна и категорична, а такива граници се приемат лесно от децата.
Синът ни не е играл игри от месеци, както и не гледа видеа, дори записани от нас, пък камо ли YouTube. Телефон ползва само за пускане на музика от Spotify, два пъти в седмицата гледаме домашно кино, игрален филм, телевизия не се гледа у дома. Срещаме затруднения понякога при съвместни почивки с други деца, които свободно ползват устройства, няма как да контролираме тяхното екранно време, но истината е, че Иво проявява все по-слаб интерес към това какво правят те. А и факт – избягваме такива компании, подбираме средата, рядко го даваме на 3ти лица, които могат да бойкотират процеса и така. Намирам всичко това за изключително пълноценно и осъзнато отношение.
Разликите в него – беше в пъти по-ревлив, капризен и опърничав. Не съдействаше доброволно, налагаше се да поставяме рамки и мотивация за всяка стъпка, комуникацията вървеше трудно. Всеки път, когато се налагаше да вземем телефона, започваха пазарлъци и изблици на гняв. Най-проблемните ни ситуации са възниквали в такива моменти. И пак повтарям, при това, че е дете, гледано изключително навън, в игри, ние имаме и село, така че нищо от това не му е липсвало. Но сега се наслаждавам на промяната толкова, че не бих върнала електрониката в живота ни, освен ако не се налага по някакъв много безкомпромисен начин, да не дава Господ.
Разбира се, за тази цел, аз спазвам също ограничения и в негово присъствие почти не ползвам телефона си, освен за разговори и то само по работа или необходимост. Дори започнах да изключвам Интернет вечер. Така че, положителната промяна е и за нас.“
***
За още лични и вдъхновяващи истории цъкни тук.