Александрина Георгиева„Хем ми е сладко и готино, хем ми се реве“. Това бяха точните думи на Вики след 5 часа преход с децата към връх Половрак. А ни чакаше още доста път надолу…
***
Всичко започна неочаквано събота сутрин, когато той самият ме изненада с репликата „Хайде да качим Половрак с децата“. Аз си почистих ушите преди да попитам дали правилно съм чула и се оказа, че грешка няма.
Не очаквах, защото знам колко му е трудно да върви в детско темпо, но не разчитах на втора покана. Окей, правим го. Малко след това вече бяхме „С пръчка в гората вместо таблет в ръката“.
Пуснали сме децата на свобода, крачим нагоре и впечатляваме хората около нас с малките туристи. Мина някакво време, малката заспа в раницата и след много игри и сладки раздумки, стигнахме върха. Така описано не звучи като да са минали три часа и половина, през които Вики се питаше защо се захванахме, а аз – дали ще успеем да слезем изобщо. Не помнех върха да е толкова далеч…
Виж също: „Възпитание без викове“ или как успявам да съм спокоен родител 🙂
След кратка почивка тръгваме надолу, раменете болят от раницата, признавам си – краката също, а ме връхлетя и осъзнаването, че слънцето скоро ще се скрие зад планината и няма да ни е кеф да останем в гората по тъмно, затова темпото трябваше да се вдигне. Всичко точно, но Биг Брадър-а вече не усещаше такава мотивация за вървене и дори игрите трудно помагаха. И няма да забравя момента, в който ние сме го хванали за ръце и се борим за всяка една крачка, а той разказва смешки и на всяка спира, за да се посмеем. Тогава си напомних, че и да се смеем и да плачем (а ние правихме и двете едновременно), важното е, че сме заедно 
Всъщност исках да ви кажа, че въпреки че прехода мина в безкрайни насърчавания на вървенето, борба да запазим търпението и спокойствието, пот, болка в рамене и крака, накрая, скъпи хора, изпитвах истинска наслада и радост. И причината за това беше осъзнаването, че сме СЕМЕЙСТВО. Екип от най-близки хора, които тепърва имаме да преживеем всякакви емоции и събития, да приключенстваме и да се носим един друг по пътеката на живота.
И въпреки че целият свят крещи насреща ти, че най-важно е да имаш пари, това не е така. Най-важно е в края на деня да се усмихнеш благодарен, че не си сам на този свят…
***
Последвай ме в Instagram, Facebook или Youtube, където се стремя да споделям интересни неща за родители.