Как успях да отуча детето от инхалациите с екран?

Здравейте, приятели 🙂 Днес споделям опита на Деси, която разказва за нас защо е решила да преустанови използването на екран по време на инхалациите на малката си дъщеря и как е успяла да го направи 🙂 Надяваме се да ви е полезно, а ако имате въпроси или опит по темата, не забравяйте да се включите в коментарите 🙃

„Привет на всички, аз съм мама на един двугодишен тодлър ☺️ Последователите често ме свързват с планери, списъци, организационни дейности и т.н. А в профила ми може да откриете съдържание на буквално всякаква женска, бебешка и мамешка тематика. Но днес ще ви споделям личния си опит с офлайн инхалациите 😁

Като майка на дете, което посещава ясла, не веднъж съм се сблъсквала със СополЪТ. Това често срещано явление при децата може да се третира с инхалатор – уред за произвеждане на пара, който действа благоприятно на почти всички сополи и кашлици. Сигурна съм, че в много семейства тази джаджа е на почит. Но тук идва въпросът как да научим детето да изтърпи няколко минутки с маска на лицето си. 

Да си призная, в самото начало, когато Дари за пръв път се сблъска с инхалатора, пусках детски песнички за бекграунд, а аз се правих на маймуна 😅 Имаше ефект, но слушането на песничките в един момент прерасна в гледане на същите тези песнички с физиономия тип ‘зомби’. И след това се гледаха и всички останали безумни клипчета в YouTube kids. Беше един затворен кръг – без детски детето не иска да прави инхалации, без инхалации лечението се усложнява или удължава, инхалации без детски – мисията невъзможна.. 

Докато един ден не видях с очите си ефектът от гледането на тези кратки и така досадни видеа. Дари започна да имитира всичко, което види в клипчетата, разви се непонятна за мен агресия, започна да нервничи, да казва „Не“ на всичко. По  мои наблюдения освен отрицание, насилие и странни дейности май друго няма в YouTube kids. А, и бейби шарк и евентуално арам зам зам. В един момент усетих, че е време да сложа край на това. И не само по време на инхалациите ами и във всеки един момент, в който прибягвах до телефона като средство за открадване на 5 минути тишина.

В един хубав слънчев ден, не знам дали беше слънчев, но беше ден 😁, заявих на дъщето, че телефонът се прибира и повече няма да бъде даван. В началото имаше протести от нейна страна, но все пак удържах на думата си. Какво стана като дойде време да се правят инхалации? Трудно беше, няма да лъжа, но не беше и кой знае колко трудно да я разсея с любимите ѝ играчки (за съответния период). 

Първата офлайн инхалация почти не можеше да се нарече инхалация, но това което направих беше да си сложа маската на своето лице и да започна да се занимавам с нейните играчки, без да ѝ обръщам внимание. Даже вкарах актьорски умения и пресъздадох „да си правиш инхалации е супер забавно“. Детето ме наблюдаваше известно време и в един момент започна да се събужда интересът към джаджата. Но аз не дадох инхалатора тогава, защото исках да съм сигурна, че когато го сложа наистина ще има успех. На следващата инхалация отново показах личния си пример, но този път вкарах и трети лица – любими плюшени играчки и кукли. Дари някак се примири с идеята, че телефонът повече няма да бъде част от ежедневието ѝ и започна сама да си измисля игри, с които 5-те минути да минат неусетно.

В днешни дни инхалациите, които прави Дари, са без екрани. Наблюдавам я, че е значително по-спокойна. Измисляме заедно всякакви занимания – било то с интелигентни вещи, с играчки, с книжки и т.н. Аз слагам няколко неща на масичката, а тя си избира с какво и как да се занимава. По този начин си развива и въображението, което също е голям бонус. 

Забелязала съм, че офлайн инхалациите се превърнаха в традиция, когато дъщеря ми има хрема. Даже си го правим като цял ритуал – аз изваждам компресорчето и закачам приставките към него, докато Дари приготвя физиологичния разтвор. След това се изсипва вътре, тя си слага маската и сама си пуска инхалатора. А докато тя се занимава с нещо, аз успявам да отметна някоя друга задача.

За преминаването от онлайн към офлайн инхалации се случи следното:

• Телефонът бе иззет и поставен на недостъпно, но видимо за детето място.
• Всичко, което правя пред нея, изговарям на глас с идеята да разбере какво предстои, каква е причината да е без телефон и какви алтернативи има на телефона.
• Първата инхалация я направих аз пред нея като се стремях да покажа, че няма нищо страшно, неприятно и скучно, ами точно обратното – че е забавно и ми носи някаква радост.
• За втората инхалация включих плюшени играчки и бебета кукли.
• Когато видях че интересът на Дари се е събудил, изчаках да съм сигурна, че проявява наистина желание и чак тогава дадох маската.
• За да събудя още повече желанието на Дари, позволявах да извършва различни дейности като отваряне на дозичката физиологичен разтвор, асистиране, натискане на копче и др. По този начин тя е включена в процеса и сякаш има повече интерес да го прави.
• Игрите по време на инхалация са най-различни. Някой път са с играчки, друг път – с интелигентни вещи. Зависи в какво настроение е тя. Предлагам винаги по няколко възможности, за да има по-голяма вероятност да се заиграе сама. 

Надявам се споделената информация да ви е била полезна 😊“