Alexandrina_GeorgievaТя. Прекрасна. Но с пореден безпричинен плач. Запазих спокойствие, търпение и просто се стараех да не излезе на улицата пред колите.
Отдавна не използваме еднократни бутилки, но в ръцете й имаше една, закупена и подарена от друг човек. Празна бутилка.
След дълги опити за разсейване, вече бях приела факта, че това ще отнеме време. Добре, че поне жаркото слънце се скри зад голям облак.
Тогава ми дойде идеята. Пуснах в шишето камъче и го раздрънках. „А!“, възкликнах. Вниманието й най-после се привлече. „Чуваш ли?“ попитах, а тя надигна глава, погледна в шишето и пусна още едно малко камъче. Хареса й как дрънка.
Поканих я да намерим още едно, но разбира се го направих на една крачка разстояние в желаната посока. После второ, трето, докато не видях едно „бляскаво“ камъче, което направи очите й отново да светят. И така тръгнахме да търсим бляскави камъчета. Да, като онези от нашето детство. Някои блестяха наистина, други наужким (не съм сигурна, че малката осъзнава кое точно трябва да блести, но ентусиазма ми я привлече), но истината е, че това толкова много й хареса, че забрави за драмата (само тя можела да носи розови рокли) и измина критичните ~500м до колата с усмивка и приятното усещане, че прави нещо с мама. Уникално и мило преживяване.
Не знам дали ще работи всеки път, не знам дали конкретната идея ще помогне и на вас ❤️ Но виждам как в тези неспокойни за малките ситуации те имат нужда да бъдем до тях и да ги изведем на сигурно място ❤️
Имайте кураж, скъпи майки ❤️ И това ще мине 🙂
И още нещо, което осъзнах за моментите на тръшкане на Бела – помага да задавам въпроси и да показвам интерес и уважение към нейните отговори. Независимо дали не ми дава да я докосвам, гледам, да й говоря. Уважавам, сядам на земята и чакам. Не винаги успявам да намеря и сили да се справя точно така, факт. Но пак си напомням – и това ще мине. И вдишвам дълбоко.
И тук ще си позволя да отправя към вас чудесното послание на @drmodernmommy – „Не си сама! Справяш се страхотно ❤️“