Александрина ГеоргиеваКогато децата са малки, е важно да ограничаваме екранното време. Те не могат да поставят сами граници, ако не го направим ние.
Но предлагането на офлайн алтернативи е може би още по-необходимо.
Мозъкът ни учи, за да оцелее. Той запомня почти всичко, затова е важно с какво го „храним“ отново и отново.
Когато често му позволяваме да се наслаждава на красиви мелодии, мозъкът се научава, че е приятно да се слуша музика.
Когато му позволяваме да се наслаждава на гори и планини, мозъкът започва да мечтае за тихи кътчета за отдих.
Когато го научаваме да общува със семейство и приятели, той търси отново и отново тази незаменима жива връзка.
Когато го учим да прекарва часове пред екрана, мозъкът се учи да се чувства по-комфортно във виртуалния свят, отколкото в реалния.
И така полагаме основите за киберзависимост.
Именно затова е от съществено значение да се предлагат достатъчно алтернативни занимания.
„Дъгата е прекрасна и нито един поглед върху дисплея не може да замени тази гледка.“
Ако ние като родители успеем да събудим любопитството на детето към фантастичния, удивителен свят, то това е най-добрата противоположност на пристрастяването.
Повече информация за Фондация „Офлайн Кидс“: https://offlinekids.bg/
Предстоящи събития: https://offlinekids.bg/events/
Вярвате в нашата кауза? Ето как може да ни подкрепите: https://offlinekids.bg/kak-da-pomogna/
Източник: Елизабет Лукас, „Изкуството да уважаваме“