Александрина ГеоргиеваПървите няколко месеца от живота на бебето то спи, стои в шезлонга и гука. След това идва щастливият период за всички родители, в който то активно започва да изследва околната среда. Прави своите опити да седне, да пропълзи, да се изправи, да сложи всичко в устата. Щастлив, изпълнен с радости и мир период 🙂
Обикновено тук осъзнаваме, че две ръце не ни стигат и че все по-често имаме нужда някой да поеме бебето, за да си отдъхнем, да се погрижим за прането или да отидем сами до тоалетната.
Но не винаги има кой. И често като единствено решение виждаме екраните.
Веднъж обаче предложим ли екран, е много вероятно околният свят да се стори скучен на детето. Нищо не излива върху нас толкова много визуална информация, колкото една анимация. Затова ви насърчаваме, вместо да включите технологиите в ежедневието, подарете на детето възможността да изследва света чрез самостоятелна игра.
Как да насърчаваме самостоятелна игра?
Това, което можем и е по-добре да направим, е да обезопасим поне едно пространство в дома си, където спокойно и безопасно да можем да оставим бебето на пода. Може да е стая, кът или килимче. Важно е да обърнем внимание да няма как да се нарани, какво да погълне или счупи. Оставено на пода бебето ще има условия да развива двигателните си умения без риск да падне от високо. Може свободно да се върти, претъркаля, движи в опита си да достигне нови предмети и да ги изследва.
Често играчките бързо стават безинтересни. Далеч по-вълнуващо е изучаването на предмети от света на възрастните. Например, докато готвим, можем да оставим детето да разгледа съдържанието на някои кухненски шкафове близо до вас.
Може да не продължи дълго, но е добре да постоянстваме в предлагането на възможности. Моят личен опит показва, че децата наистина могат да се научат да се заиграват и да нямат нужда постоянно някой да ги забавлява. По този начин се учат и да оценяват и нашата нужда от лично време.
Когато казвам тихо време, имам предвид да изключим дори телевизора на заден фон. Ето защо – https://offlinekids.bg/tv-zadenfon-igra/
Понякога няма нужда да се ангажираме допълнително, достатъчно е да седнем до детето и да реагираме, когато търси нашето внимание.
Друг път по-малкото бебе може да плаче, може да се наложи да оставим работата, да го обслужим или изведем на разходка. Но предлагайки възможности от ранна възраст детето научава, че е окей да бъде понякога отегчено и да търси начини да се справя само със скуката.
При деца над 3 години, вместо да предлагаме екран, когато каже “Скучно ми е!”, можем да кажем:
- “Ето ти опциите, кое си избираш?”
- “Нямам търпение да видя какво ще измислиш!”
- “Тук са играчките. С какво ще си играеш за 20 минути, докато приключа работата си?”.
Когато предложим екран, казваме “Не е добре да бъдеш отегчен!”
Когато предложим условия за самостоятелна игра, казваме “Има толкова прекрасни неща за изследване и правене в този живот!”
Не забравяйте също да си почивате, когато детето спи, и да не се нагърбвате с твърде много задачи 🙂
Ако имате малко дете и то гледа екрани, Ви каня да си направите експеримент – опитайте една седмица без технологии и проследете разликата му в храненето, съня, играта, настроението. Записвайте на лист положителните промени, които виждате. Много родители споделят, че децата започват да се заиграват по-често сами и за по-дълго, да спят по-добре, да общуват по-спокойно. Тук можете да прочетете техните истории – https://offlinekids.bg/category/reduced-time-stories/
Напомням ви и за едно много полезно видео по темата, в което ми гостува Анита Гергова. Тя разказва как да изберем занимания, които да задържат интереса и вниманието на детето за по-дълго. – https://www.youtube.com/watch?v=BiKZ2VX8ZII
И бъдете здрави!