Александрина ГеоргиеваТова е въпрос, който задавам често сама на себе си. Безброй млади хора протестират и се борят за по-добро бъдеще (евала, съжалявам, че не мога да съм там) . Други покоряват върхове (буквално и преносно). Трети градят кариера или работят върху личността си (възхищавам им се). Накъдето и да се обърна, някой прави нещо и го прави повече от добре. Прави го впечатляващо.
А аз? Аз гледам деца…. В повечето случаи само това.
Но борейки се да не се предам на негативни мисли, поглеждам чифт красиви очи. Тези или другите, на брат й. И си давам сметка, че всъщност това не е хич маловажно. Да, всички знаем как майките са готвачки, чистачки, перачки, учители, утешители, шофьори, мотиватори, медицински сестри и какво ли още не.
Но отпечатъка. Ах, отпечатъка. Онзи, който оставям върху тези малките. Той крещи и вика, давайки смисъл на всичко. Защото всяка една моя дума, реакция, постъпка или сълза моделира техните личности, оформя характерите им и определя в какви хора ще се превърнат. Онези хора, които ще живеят (надявам се) в България, ще се борят за нея, а може и да я управляват.
Това послание е за всички родители, които в този ден се чувстват малки, нищожни, самотни, наранени, не виждат смисъл, посока или бъдеще. Важни сте. Ценни сте. Необходими сте. „Май няма по-чудесен грим от това да си необходим…“ (Из „100 жаби“ на @evgeniavoinovabooks). И не сте сами…
И в един момент няма смисъл колко добра яхния съм объркала или колко прах има под леглото…
С обич, Алекс
Последвай ме в Instagram, Facebook или Youtube, където се стремя да споделям интересни неща за родители.