Разходка до Клисура

Ден летен. На село сме и малко започва да ни доскучава. Планираме кратка разходка на следващия ден и, отваряйки Гуглето, намираме Клисура като подходяща за няколко часова разходка дестинация. Супер, решението е взето. 

Сутринта едва спасяваме градината на баба (не бройм, че малко по-късно Белчето отново й обра зелените домати). Качваме се в колата и потегляме. 

Отбиваме за самото градче и сме изненадани да видим елен вляво. Да, съвсем истински елен, но зад решетка разбира се. Няма опция за спиране повредата на пътя, така че остава като цел за връщането. 

Съвсем малко след това попадаме на известната статуя на Боримечката. Отбиваме и слизаме от колата. 

Мястото е приятно, спокойно, с красива гледка към градчето. Но няма как да не изпитаме тъга, примесено с отрезвяващо осъзнаване, че считаме живота за даденост. 

На разходката сме с майка ми, която ми напомни накратко историята на Боримечката. Няма да я разказвам, но може да я прочетете ето тук

Осъзнавам колко смели и борбени са били тези хора. Това е един от онези моменти, в който е просто лесно да притихнеш.

Зад смиряващия образ на хълма виждаме няколко оръдия.

Малко след това тръгваме към центъра на градчето. Мори ни жега, децата нямат интерес към историята все още, така че само “маркирахме” някои от забележителностите там. 

Знам, че ви се иска повече, но уви, с малки деца и загубена ергораница е така 🙂

Е, имаше нещо, което истински ни впечатли. И то беше модифицираното превозно средство на двама чуждестранни влюбени младежа 🙂 Лично изрисувано, със слънчев панел и разтегаемо спално помещение отгоре. Последното нямам и представа как функционира, но казват, че е такова. 

Гладът надделява, затова питаме за опция за обяд, тъй като храна не носим, а не виждаме заведение. Оказва се, че еленът, който сме видели по-рано, се намира в Еко кът, в който можем и да намерим храна, което означава само едно – запътваме се натам. 

Мястото се оказва разкошно. Идеално за детска игра. Но уви, храна най-рано след 3 часа. Нищо. Заиграваме се, защото е приятно. 

Децата “намазват” сладолед като единствена опция, а аз се черпя с фрапе. Мисля, че заслужавам. 

Отделяме няколко минути да почетем паметта на умряла буба в тоалетната на заведението. Тоест, децата оплакват, а аз броя секундите – някак си не ми се пие фрапе до тоалетната. 

Любуваме се на тишината. Не ми се тръгва. 

Яни измисля игра – гъделичкаща кола 🙂 Много е просто – започва да ни гони и гъделичка с това самоделно устройство. 

Наслаждаваме се на зайчета, гълъби, фазан, паун и много елени. 

А за капак заведохме децата и на БАЛИ. 

***

Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *