Александрина Георгиева„Почти винаги сме били стриктни за екранното време на децата ни. Не гледаме много телевизия и малките не притежават собствени устройства, така че лимитирането на екранното време по препоръките на Американската Академия на Педиатрите се оказа постижима практика за нас.
Миналото лято започнах работа от вкъщи и усетих как разтягаме позволеното време от час на час и половина или към позволение на още един епизод на Покемон, за да мога да отговоря на още няколко мейла тихо.
Осъзнах също, че не отчитах включения на заден фон телевизор като екранно време и че не винаги давахме добър пример на децата си, тъй като бяхме склонни да използваме телефоните си през моментите, определени като семейно време.
Дори в дните, в които децата ни не гледаха директно телевизия, те все пак бяха изложени на някакъв вид екран и започнах да виждам как това се отразява на поведението им.
И двамата започнаха да повтарят неща, които бяха чули по новините и някои други предавания, които бяхме приели като подходящи, но осъзнахме, че всъщност не отговарят на семейните ни стандарти. А през малкото пъти, когато позволявахме на децата да играят на нашите устройства, те се сриваха психически, когато времето им изтичаше.
Някак си екранното време се превърна в занимание, което навлезе в ежедневието ни просто защото отделихме време за него. Просто стана част от дневния ни режим.
И в този момент реших да го отрежа тотално.
Без повече телевизия. Без повече устройства. Без повече екрани.
Виж също: Защо избрах да отглеждам деца далеч от екраните?
Живеем в дигитално и медийно общество и ми е все по-трудно и по-трудно да контролирам какво гледат децата ми онлайн.
Мога да сложа колкото си искам лимити и ограничения за това на какво са изложени децата ми, но осъзнах, че прекарвам твърде много време за това и се зачудих, кому е нужно?
Интересно е, че почти 100% от времето децата ми предпочитаха да бъдат навън или да използват тяхната креативност за игри у дома пред това да гледат телевизия.
И така, планът ми беше да спра да го предлагам като опция и още след първата седмица осъзнах, че те дори не забелязаха. Вместо да предлагам устройствата, започнах да изпълвам времето с други активности.
Това означава, че понякога децата бяха отегчени и се налагаше да използват въображението си, за да измислят игра. Означава също, че не можех да разчитам на телевизора, за да свърша работа, и трябваше малко да пренаредя графика си.
Беше невероятно да наблюдавам моменталната разлика в тяхното държание – станаха по-спокойни и инатливото поведение намаля значително. Станаха по-креативни, а да ги гледам да избират книга вместо да ме молят да гледат филм ме накара да се почувствам като горда майка.
Очевидно беше, че моят съпруг и аз трябваше да преразгледаме използването на устройства и да възпитаваме чрез добър пример. Трябваше да работим, така че беше невъзможно да отрежем екраните напълно, но поставихме сами за себе си някои ограничения.
Вместо да грабваме телефоните от събуждането си, започнахме да прекарваме първите моменти от деня свързвайки се един с друг и бидейки фокусирани върху децата, докато ги подготвяме за училище.
Вместо да гледаме новините, започнахме да се наслаждаваме на закуската като семейство и да се информираме за събитията, когато тя приключи.
Поставихме граници за употребата на телефон вечерта и си наложихме да сваляме устройствата, когато някое от децата ни заговори или има нужда от нашето внимание, особено по време на хранене.
Имаме тихо време вечер преди лягане и дори намерихме време за семейни игри. В един момент осъзнахме, че синът ни не сънува всяка вечер кошмари, както преди.
Вече минаха няколко месеца откакто направихме промяната. От време на време се наслаждаваме заедно на филмова вечер или малко футбол в неделя. Рядкост е децата да са пред екран.
Когато ни попитат, предлагаме друго занимание и се налага да оставим задачките за малко, за да се ангажираме с тях. Когато го направим, те забравят за играта на телефона, а ние имаме възможност да се потопим в тяхното детство чрез игра, на която истински се наслаждаваме.
Резултатът от ограничаването на екранното ни време е насладата от повече качествено време заедно. Това е много по-важно от всичко, което един екран може да предложи. Мога дори да си позволя да кажа – промяната спаси нашите деца и нашето семейство.“
Историята е превод от https://www.mother.ly/amp/we-cut-screen-time-off-cold-turkeyand-it-saved-our-kids-2559508632
***
Тук можеш да откриеш още вдъхновяващи разкази на родители, взели решение да ограничат екранното време на децата си.
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.