Морал и безопасност във виртуалната среда – част 1

2015. Живеех сравнително спокойно, докато един ден към мен и близки хора не започнаха да пътуват съобщения със заплахи за брутални убийства.

Въпреки че знаех, че това не е сериозно и не ни грозеше опасност, в драмата бяха въвлечени деца, които не можеха да понесат този стрес, затова се наложи да разследвам.

Оказа се, че всичкото виртуално зло и реално травмиране дойде от 11 годишно момиченце, което имаше неограничен достъп до Интернет, но нямаше контрол над това, което прави с него, беше емоционално нестабилно към онзи момент (Слава на Бог, момичето вече е в съвсем друго положение!) и нямаше здрава връзка с родител, който да забележи това.

Скъпи родители, от изключителна важност и наша отговорност е да говорим с децата си МНОГО относно МОРАЛА И БЕЗОПАСНОСТТА по принцип, но и виртуално.

В няколко поста ще споделя основни неща, за които не трябва да забравяме да говорим с децата, когато им даваме достъп до Интернет. Кога, по колко и по какъв начин от информацията да бъде поднесено трябва да бъде съобразено от родител. Надявам се да ви е полезно. 

Морал

• Винаги се интересувайте какво прави детето ви онлайн и с кого общува там. Каквото и да разберете, подходете внимателно и се опитайте да разберете причината за това, вместо да реагирате емоционално и критично. 
• Онлайн е много лесно да нараним, защото не виждаме реакцията на човека отсреща, не можем да съпреживеем с него. Затова напомняйте на детето, че да се държим добре с останалите е също толкова важно онлайн, колкото и на живо.
• Обърнете му внимание, че трябва да уважаваме личността и поверителността на другите – да не разпространяваме невярна информация, както и да не препращаме или споделяме текст или лични снимки без позволение за това. 
• Насърчавайте детето да мисли преди да публикува съобщение или съдържание в Интернет. Добре е да може да си задава въпроси, относно дали съдържанието е полезно, истина ли е то, необходимо ли е, добронамерено ли е, как ще се отрази върху тези, които го видят.
• Бъдете нащрек за признаци на тревожност в него, особено докато използва устройство. Според психолог Панайот Рандев, който е определян за “баща” на съвременната училищна психология в страната ни, 60-70% от учениците са били обект на кибертормоз или са го извършвали, а едва 10% споделят това с някой. 
• Обяснете на детето, че ако самото то се превърне в насилник във виртуалното пространство (чрез заплашване, тормоз, изнудване, обиди, разкриване на чужда лична информация…) може да бъде поднесено под отговорност.

Знам, че звучи малко стряскащо, но осъзнаването за проблемите са единствения път към решението им (: 

Виж също: Какви са препоръките на СЗО и ААП за екранното време на децата?

Съвсем скоро ще говорим за това как да научим децата да се грижат за своята безопасност в Интернет.