Торта. Кой не обича? И в мен гори копнеж да направя такава за семейството. Да се съберем всички около нея, с по вилица в ръка, и да боцкаме, докато ни става сладко в устата и в ушите, нали си и говорим.
Рецепта, избрах. Режимна и здравословна. Продукти, купих. Доста по-високооценени от тези, които обикновено избираме. Запрятам ръкави.
Йок. Объркала съм вида сметана. Айде до магазина. Отивам, връщам се.
Йок втори път. Едно яйце имам по-малко. Дишам дълбоко, но нали много искам тортата, отивам до магазина и, да не повярваш, пак се връщам.
Първи слой готов.
Йок трети път. Защо съм прочела досега само половината рецепта? Установявам, че не мога да я довърша. Греда – твърде голяма.
План Б. Ще направя втори слой, който знам от преди. Отивам до магазина. Но онзи, далечния, в този вече ме е срам да вляза. Връщам се.
Йок пореден път. Не знам защо не се получава, досега шоколадовия мус ми е ставал страхотен.
Реве ми се. Тортата е провал. Грозна преди всичко. Дори не прилича на торта. Но Бела се облизва. Това ми дава надежда.
***
Мечтаната вечер.
Виждат я. “Това торта ли е?” Мх…
Опитват я. Плезят се. О НЕ, ПЛЮЯТ!
Не ми се описват дори репликите, които чух. Ще спомена само една. “Придържай се към кексовете”.
Окей. Малко боли, но се смея. Гордостта де. Преглъщам, знам, че са прави.
И всъщност няма значение. С торта, без торта или с КОФТИ ТОРТА. Важното е едно – след това се гушнахме в голямото легло, с книжка под ръка, и знам, че докато сме така
ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД <3
Виж също: Една история за мокри чорапи…
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.