До връх Мусала – без деца :)

Редовно правя грешката да оставям грижата за себе си на твърде заден план. Затова един ден имах нужда, истинска нужда от отпуска от майчинството. Ден, в който да се оттърся възможно най-много от натрупания стрес. 

По една прекрасна “случайност” разбрах, че след два дни много добри мои приятели от моминските години планират да изкачат връх Мусала. Планината е моето спасително място, но някак си покрай децата изобщо бях загубила надежда, че ще видя някой първенец в скоро време. Е, това харесвам в Бог – обича да ни радва с нещата, които изглеждат невъзможни в нашите очи. 

И така, разбрахме се с Вики в неделя да поеме малките, а аз да отида в Рила. Нямах никакво търпение, затова пристигнах на лифта в Боровец много рано и зачаках моите приятели. 

Паркирах на паркинга на лифта (12лв на ден) и купих билети за всички. Уикендите се образуват големи опашки и е важно да знаете, че първо закупувате билети (20лв за двете посоки), а след това се нареждате на опашката. Лифта отваря в 8 в почивните дни, а последното качване от горната станция е в 18:00ч. 

*Цените са актуални за август 2021г. 

Събрахме се и се качихме в кабинка посока хижа Ястребец. 

Горе се разкриват приятни панорамни гледки. Дори да нямате възможност да вървите много, качването с лифта до тук си заслужава глътката свеж въздух (Надморска Височина: 2350м).

Повечето хора тръгват към върха с малки ранички. Аз като един надъхан и ентусиазиран обучаващ се #outdoor инструктор взех голяма, за да бъда подготвена за всичко, включително да правя заслон с цел оцеляване 🙂 

Първият един час се върви по лежерна пътечка до хижа Мусала. Красиво и лесно е и си заслужава разходката до тук, дори да нямате сили за изкачване на върха. 

В началото връх Мусала ми изглеждаше плашещо далеч. Но всичко наоколо е толкова впечатляващо красиво, че времето минава бързо. 

Ето така изглежда хижа Мусала. До нея има няколко незавършени постройки и красиво езерце. Тук може да си вземете топъл чай или супичка. 

След хижата започва по-сериозната и стръмна част. Всъщност има две опции, от свете страни на езерото, но това го разбрахме на връщане. Към върха следвахме потока от хора. 

Опитвахме се да поддържаме добро темпо, затова и техниката на дишане беше изправена пред изпитание. 

Разкриват се все по-величествени гледки пред нас. И са добро оправдание за кратки почивки. 

Говорихме си с моите приятели как е важно да правим кратки почивки (макс 2 минути), когато сме набрали вече скорост. Седнем ли за по-дълго, тялото започва да се отпуска и продължаването става по-трудно, понякога и мъчително. 

Маркировката е доста добра, а ако отидете през уикенда, просто няма как да се объркате или изгубите. Има наистина много народ. 

Има няколко езерца по пътя и много места, където да спреш за момент и да изпълниш очите си с великолепие. 

Срещнахме и няколко четири годишни деца, както и по-малки в раница. 

Вървим напред и нагоре по каменисти баири и стигаме до заслон Леденото езеро. Тук е и единствената чешмичка, която видях по пътя. 

Показвам ви парченце от прекрасния пейзаж. 

След заслона започва най-трудната и стръмна част. Бяха ми казвали, че Мусала е лесен. Със сигурност е по-лесен от Вихрен и успяват да го качат много хора, но да не се лъжем – за някои хора може да бъде доста предизвикателен. 

Стръмната част обаче не съм снимала. Запаметила съм гледката отгоре. 

Оттук до върха ни трябваха около 30 минути. Пътеките са много тесни, на моменти спирахме да се изчакваме с други туристи. 

На върха е уникално. Невъзможно е да ви покажа през екран величието и красотата, която се разкрива оттук. 

Важно е да проверите метеорологическото време преди да тръгнете. Тъй като е август, си представях къси панталони и потник по пътя нагоре. Бях предварително проверила обаче времето и тръгнах със зимни панталон и яке, както и два полара в раницата. На върха всички те бяха върху мен и ми беше прохладно 🙂 

Забравих да пусна Strava в самото начало. Километрите са около 15, а времето – малко под 5 часа в двете посоки 🙂 Това е само вървенето, без почивката на върха и чайчето на хижа Мусала на връщане. 

През цялото време се любувах на тези красиви цветя. Когато се прибрах отворих наръчника си, за да проверя какви са те.

***

Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *