Александрина ГеоргиеваМного специалисти алармират за това, че деца под 3 години не бива да бъдат излагани пред екран, но всички знаем колко трудна задача може да бъде това в днешно време. Затова заедно започваме да търсим отговор на въпроса “Как един родител може да се справи с тази трудна задача?”.
Днес ни гостува Анита Гергова, създател на Осъзнати родители и майка на три деца. Тя ще ни сподели много интересна информация за детската игра и познаването на игровите схеми, които могат да ни помогнат да познаваме по-добре играта на собствените ни деца и да се свържем по-дълбоко с тях чрез игра.
Здравей, Анита, може ли да разкажеш малко повече за себе си?
Здравей, Алекс. Благодаря ти за поканата. В следващите минути наистина се надявам да дам кратка и полезна информация. Какво да кажа за мен, освен че съм майка на три деца и се занимавам най-вече с курсове как да подобрим комуникацията с децата си. Всъщност, когато аз търсих моите начини как да подобря комуникацията и общуването си с тях, се усетих, че най-важното нещо, което те правят, е тяхната игра, и че ако аз искам да ги разбирам много по-добре, да видя техния свят, те как мислят, съответно аз как да подходя към тях, трябва да изучавам играта. И така аз стигнах до игровите схеми и до цялото това знание да наблюдавам играта и да помагам на детето да я развива.
Казваш, че играта е едно от най-важните неща за децата. Защо това е така?
Аз съм си взела една книга, защото няма да цитирам, много по-силно е да ви го прочета. Книгата е “Действаме, играем, мислим” и автора казва три ключови за мен неща.
“Играта е жизнено важна за детето. Когато играе, то живее, наслаждава се на действието, на повторението, на това да бъде себе си. Да играе означава да съществува.”
“Играта е основополагаща за психологическото му развитие преди то окончателно да заеме своето място в света на възрастните и в тяхната култура.”
“Играта помага на детето в общуването, доставя му радост, защото го научава на много нови неща и способността за развитие на умствената му дейност, на цялостното му умствено същество.”
Така че, ако искате малко да задълбаете по темата, това е много полезна книга. Няма какво повече да кажа. Ние като човешки същества в първия си етап от живота сме създадени да играем. Особено в ранната възраст от 0 до 7 години.
Говорим за свободна игра, която детето инициира само, или някакви подготвени занимания от родител – високо образователни, с материали, Монтесори и т.н.?
Бих казала, че е същевременно много внимателна комбинация от двете. Защото безспорно средата има огромно значение, материалите също, но те единствено и само трябва да служат да дадат свободата на детето да играе. И аз съм се изкушавала като майка да разглеждам в различни групи интересни идеи, например дете, което пише буквите в тава с брашно. Казвам си “Уау, това моят син много ще го хареса, той много харесва цифри”. Сядам, подготвям тавата, брашното, телефона да го снимам на баща му. Той бърка с ръка, изсипва и аз всъщност полудявам, защото първо – това, не е резултатът, който очаквам; второ, направи ми боклук, и трето – другото дете се забавлява, моето не – какво не е наред? Тази игра не става!”
Ето това е разминаването между интересната идея, която аз като родител искам да направлявам, и нуждата и необходимостта на детето от друг вид игра. В неговата ситуация той също играеше, просто с друг вид игра, така наречена “игрова схема”, за която ще ти разкажа след малко.
Да, това е всъщност основния проблем. Ние сме си планирали един половин час, който очакваме да ни се отвори чрез заниманието, а детето не играе. Какво може да направим ние като родители в една такава ситуация? Можем ли да помогнем по някакъв начин на детето да се заиграе?
Ще се фокусирам върху деца от 0 до 3 години, защото там обикновено е по-трудно. Как да задържим вниманието, за да имаме дори 5 минутки на спокойствие?
Бих казала първо – започнете да наблюдавате. Това е ключовото ви умение – да наблюдавате какво прави детето.
Хората, които посещават моите уъркшопи, казват “Детето отиде, отводи чекмеджето, извади чорапите и ги хвърли. Влиза в кухнята, събаря ми всичко от шкафа. Отваря ми шкафа за обувки и ги мята. Сяда на столчето и си хвърля храната. Ходи с една количка, събира всичко в нея и я изсипва. Хваща коша за играчки и го изсипва на земята. Иска да кара тротинетка непрестанно. Като излезе на площадката седи на люлката един час, непрестанно се катери, хвърля пясък”. Давам ви примерни действия. Всичко това е свободна игра на вашето дете. Това са много повтаряеми модели, които вие може да видите в техните ежедневни действия.
Всъщност първата ви крачка е да ги наблюдавате няколко дни, за да видите кое се повтаря. Просто ще видите едни и същи действия в различни ситуации.
Какво имам предвид под едни и същи действия? Вадене на чорапи от чекмеджето, вадене на обувки, прибиране на някакви неща в чантички, в кутийки, в шкаф са все едни и същи действия. Вадя и прибирам. И всъщност с това ще отворя и темата за игровите схеми – тези повтаряеми модели, нещата, които те непрестанно правят, се наричат схеми.
Защо схеми? Ами това са едни връзки в мозъка, които помагат на детето да разбира света. Ако ние видим парче конструктор, ние знаем, че това е конструктор. Но детето вижда нещо. Дори няма цвят за него. Ако е на 6-7 месеца, поставя го в устата – оралния период. “Няма вкус, твърдо е, заболяха ме венците, мога да изплача”.
Другото нещо, което мога да правя, е да го хвърля 🙂 Движението на хвърляне е от най-ранния период. Това е всъщност схема траектория – интерес към движение на предмети в пространството. И тези деца започват много да хвърлят каквото се сетят, те самите да се хвърлят, да се движат, да се люлят, да се катерят, да опознават движението.
Ако имаме дете, което иска да хвърля, както почти всяко дете минава през такъв период, трябва да мислим “Окей, хвърля конструктора. Дали това е най-подходящото нещо или мога да му дам да хвърля хартийки, найлонче, смачкана салфетка.” Различни неща, които то самото да види, че падат по различен начин, издават различен шум. По този начин можем да разгърнем неговата игра, да дадем различни предмети. Това е направляването и след това да го оставим свободно да се потопи в изучаването на процеса. На това какво аз ще метна, какво ще видя.
В една детска градина ми казват “Добре, ние разбираме, че децата имат схема траектория и много искат да хвърлят различни предмети по пързалката, да видят как ще паднат.”
Аз им отговарям “Чудесно. Сега, пред пързалката ще сложим възглавница, за да омекотим всичко, което ще падне. И вие учителите сте тези, които ще дадете какво да се пусне по пързалката.”
През цялото време говорим “Виж, това кубче как пада. То не се търкаля както го прави топката, когато я пуснем по пързалката. Това, което се търкаля, е кръгло, а това е квадратно.” Така през цялото време даваме и знание. Това знание попива в детето като гъба и става супер дълбоко фундаментално знание, защото е свързано с преживяването до сега.
Другата схема, която искам да ви представя, защото тя е много свързана със схема траектория, е схема ротация. Първо децата започват много да хвърлят, а след това започват да пъхат. Защото движението с ръката започва да става много по-регулируемо от мозъка, и започват да пъхат разни неща. Да вадят и се чудят къде да ги сложат. В тези моменти сортерите са супер подходящи. Детето започва да прави движение вътре-вън. Всичко, което е свързано с движение детето да вади и да прибира, е схема “вътре-вън”. Така изучава обем, капацитет, тежест. Може ли това кубче да влезе тук? Има ли пространство да влезе? Напълни ли се? Стана ли тежко? Мога ли да го вдигна? Ако е чекмедже, мога ли да го затворя? Ако е врата, мога ли да я затворя или отворя?
Има деца, които са фенове да отварят и затварят вратата. Наблюдаваме движенията. Ако имаме такова дете, започваме да мислим какво да му дадем да пъха.
Едната ми дъщеря има много изразена схема. Тя е на година и девет месеца, тази схема я има от може би 7-8 месечна. И аз винаги подготвям неща, която тя просто да пъха. Това ни спасява в колата, когато трябва да работя на компютъра. Подготвям среда, направлявам, но до там – оставям я.
Тоест детето води, а ние просто го следваме и буквално се учим от него как да играе.
Да, то води, ние гледаме, разбираме какво виждаме и даваме. Сеем през цялото време.
Другата схема, която е свързана с движението вътре-вън, е свързваща схема – когато например детето открие, че може да свърже две парчета конструктор. То е много естествено, защото вече имат умения да го правят. И тук моята препоръка към родителите е да използват конструктор, който е с четири изпъкнати части, като квадратче. Защото е най-лесен за малката детска ръчичка. Тук вече детето вижда височина, може да брои, може да говорим за цветове, чува шума на щракането. Това е отново изключително подходяща играчка. Това е така наречената свързваща схема.
Типично ли е за едно дете да минава от схема в схема?
Има деца, които в рамките на 15 минути са минали през 5 схеми. Има такива, които си имат 2-3 водещи схеми. Всичко това е много динамично и много се променя. Всяко дете е уникално, няма ред, по който трябва да минат схемите, и няма нищо лошо, ако дадено дете не харесва дадена схема.
Ще дам пример. Една от схемите е ротация. Това е свързано с въртенето. Да се въртя аз самия, да обичам тротинетки, колела, да играя с коли и да гледам как се въртят гумите. Синът ми прояви интерес към схема ротация и колички на 4 години, докато средната ми дъщеря още на година и 6 месеца можеше да кара тротинетка, защото тя самата обича вътренето.
Така че не трябва да ги сравняваме кой, кога, какво може, а да гледаме какво може сега и аз как да го разгърна.
Разбирам, че за един родител, който е много зает с работни ангажименти, особено, когато е с децата вкъщи, едно от най-полезните неща, които може да направи, е да научи игровите схеми на детето си и да ги следва, а не да се лута между всички идеи в Интернет.
Да. Гледате си детето. Водите си списък какво прави, може да влезете в групата Игрови схеми, там може да задавате въпроси, може към мен да се допитате да ви дам идея за игровата схема. Има много информация на английски.
Всяко едно от децата ми може спокойно да се заиграва в рамките между 20-40 минути, в зависимост от възрастта.
Аз се влюбих в игровите схеми, защото всичко е пред нас. И ние родителите интуитивно ги знаем тези неща и сме ги виждали. Не ти е нужно специално знание. Но с малко четене по темата и с малко наблюдение на детето ти можеш да направиш чудеса.
И другото ключово нещо за това как да се спасим от екраните е подготовката. Ние по принцип не даваме да се гледа на телефони и таблети, нямаме такива устройства за децата, в колата никога няма да позволим, докато децата не навършат 10-15 години, не знам. Имаме си телевизор в колата, за който те не знаят. Виждат го, питат какво е това и аз казвам “екран с копчета”. И те добре. Аз не ги лъжа. Но винаги съм подготвена. Знам колко време ще пътувам, знам в какво психоемоционално състояние влизат тези деца в колата и знам с какво ще ги ангажирам за тези 3-4 часа.
Според теб един родител на дете под 3 години, ако предлага някакво устройство дори за кратка част от деня, 10-15 минути сутрин, за да си изпие кафето на спокойствие, това влияе ли по някакъв начин на способността на детето да играе?
Напълно разбирам всеки един от нас, родителите, който е прибягнал към СПАСЕНИЕТО. Понякога това е единственото решение, което сме намерили. Същевременно обаче екранът кара детето да се позиционира на едно място, а до 7 годишна възраст е най-важно движението по N на брой причини, няма да ги изброявам. И другото, което за мен беше ключово, е следното – екранът кара детето никога да не изпадне в състояние на скука, защото вечно е ангажирано. А скуката е най-големият мотиватор на креативността. А креативността е най-търсеното умение в днешни дни. Да си креативен, да създаваш, да твориш, да си инициативен, да гониш целта, да влезеш в процеса и да го завършиш. Това се търси днес. И ако ние искаме да подготвим децата си за бъдещето, какво искаме? Пасивност и неумение да се справят със скуката или активност, действие, творческо създаване.
Ако един родител до сега е предлагал устройство, може ли да се отрази добре отнемането на това устройство за някакъв период от време?
Бих казала, че първоначално родителят трябва да поработи със собствените си емоции. Родители, които са били на индивидуални консултации с мен поради агресивно поведение на детето, липса на концентрация, тръшкане, мрънкане, сме коригирали и съня и телевизора, защото те обикновено и двете неща не са в баланс.
И подготовката е в нас родителите. Първо ние да го вземем като решение и край – или веднъж в седмицата, или веднъж на ден 10 минути, но да го взема като решение. И да не се връщам назад.
Второ, да се подготвя, че две седмици детето ми ще мине период на емоционален, психически взрив, ще има опити да пребори тази стена и тази граница. И всъщност ние да сме в състояние да го понесем. И ще видите ефекта веднага.
Много родители са ми споделяли след като отнемат екранното време “аз не знаех, че детето ми може да играе само. Аз имам 30 минути, тя седи сама в стаята и аз имам свободно време, то си играе”.
В свободната си игра детето влиза в потока (in the flow). Това е момент, в който си изключително концентриран в това, което правиш, погълнат, удовлетворен. Това е много ключов момент за придобиване на умения на децата. Концентрация, целеустременост, спокойствие, хармония, контрол, свобода. Разбирате ли колко много неща се случват в процеса на затишие?
Има ли моменти, в които е добре родителят изобщо да не се намесва и да се отдръпне от играта на детето?
Да. Има едно правило – видиш ли детето да играе, не се намесвай.
От типа “Аа, мамо, тука можеш да сложиш и това, чакай да ти дам”. Не. Когато детето има нужда от родителя, винаги ще разберете. Или ще дойде, или ще измрънка, каквото и да е. Видите ли го да прави нещо, което за вас е безопасно и приемливо, просто мълчание. Е, може да му се радвате.
Какви играчки според теб е добре да се купуват на децата?
Важно е да купувате така наречените отворени (или активни) играчки. Такива, които насърчават креативността и могат да се използват за N на брой неща.
Ето обикновения конструктор. Можем да редим кули с него, можем да правим всякакви неща. Аз съм избрала различни елементи – самолетче, количка, човече…. Защо съм разбрала всички елементи да са от конструктор? Защото това дава огромна свобода на децата да ги съединяват по всевъзможни начини. И всъщност това е топ играчка за огтомна част от децата, които имат свързваща схема.
Ако вашето дете не е на ниво конструктор, не му купувайте.
Затвореният тип играчки са с бутонче, звук и светлина. Натискам и играта приключи. Колкото и пъти детето да натиска бутона, нищо не се променя. То ще научи модела и край. Ще му е интересно до една седмица, а след това рази играчка повече не се използва. Тя не дава възможност на детето да се разгърне.
Купувайте малки неща, които могат да държат в ръката си. Аз избирам дървени, защото за мен е важно да издържат във времето. Децата обичат малки неща, да го хванат. Това му дава възможност да го пъха навсякъде, да го носи, да го държи в ръчичка, за да има контрол.
В ютуб канала на Осъзнати родители имам запис на безплатен уебинар на тема Игрови схеми. В рамките на един час давам 10 основни схеми подробно, така че там може да получите по-подробна информация.
***
Видео разговора с Анита Гергова можеш да видиш тук: