Александрина ГеоргиеваПо време на първото ми майчинство допусках една основна грешка – не си давах никакво време за мен. Нито за разпускане, нито за почивка. Когато някой друг се грижеше за Яни, аз работех. Не осъзнавах, че на никой няма да помогна, когато се превърна в една уморена, изтормозена от майчинството жена.
Грешката си осъзнах, когато малкия стана на година и 1-2 месеца. Тогава си купих колело и започнах да ставам рано, за да мога да карам. Уникално време, но малко след това забременях и вече нямаше как да го правя.
Вече съм с две деца, а малката няма 40 дни, когато пиша тези редове. Много бързо разбрах, че имам нужда от време за мен, в което да презареждам, защото когато се преуморя, се превръщам в нещо, което не искам да бъда. Така с моя прекрасен мъж стигнахме до решението една-две вечери в седмицата да излизам без децата.
Толкова съм отвикнала да имам лично време, че честно казано, когато излизам и оставям моя мъж сам с децата, изпитвам вина. Това е едно от нещата, за които съм си поставила за цел да се променят тази година.
Едно от първите неща, които реших да направя в свободното си време, е да посетя Rosso Wine & Paint Bar. Миналото лято често минавах с Яни покрай мястото на път за парка. Беше ми привлякло вниманието, но досега не можех да се наканя да го посетя
Родена съм в семейство на художник, но уви, не мога да рисувам особено добре, въпреки че ми харесва. Щом трябва да си плащам, за да ми показват стъпка по стъпка какво да правя, so be it.
Мога да кажа, че си прекарах чудесно. Атмосферата е изключително приятна и спокойна (от какво друго има нужда една майка, освен от малко тишина и свежа музика???). Момичетата са много усмихнати, ведри. Доставя ти удоволствие да общуваш с тях. Жалко, че не мога да пия вино. Освен че кърмя, шофирам. А никога не се качвам зад волана, ако не съм в кондиция… вече (за това ще пиша още много статии хахаха).
В първите 15 минути от събирането осъзнах още нещо. Тотално съм забравила какво е да се наслаждаваш на нещата. До толкова съм свикнала да имам изобилие от задачки и все да се притеснявам дали ще свърша с всичко навреме, че ми е трудно да се насладя на момента. Винаги бързам. Явно и върху това ще се работи, а Rosso определено е подходящо за мен място.
Малко по малко успях да се отпусна и да не се притеснявам, че времето няма да стигне. Блаженство. Изпитах голяма наслада. Стараех се в рисуването и тук таме добавях нещо от мен.
Бяха дошли всякакви хора. Имаше млади момичета и момчета, бременни дами и дори момиченца на около 10 годинки, които ни разсмиваха с коментарите си. Така че не си мислете, че това място не е за вас, ами елате и пробвайте.
Оцених свободата да мога да творя без да съм притеснена или прибързана. И ми хареса. Бях забравила колко обичам да създавам с ръцете си. Липсва ми това чувство, но явно за всичко си има време, както казват мъдрите хора. Преди имах свободата да правя каквото си искам, когато си искам. Но никога не е било толкова сладко, колкото сега. От една страна, защото ми се случва рядко и го чувствам като подарък, а от друга – когато се прибирам, вкъщи ме посрещат три прекрасни сърца, на които липсвам и които се радват да ме видят. И няма по-сладко от това…