Александрина ГеоргиеваТова е една от любимите ми истории, въпреки че не обичам да я разказвам на ученици и студенти, защото не дава много добър пример. Три дена без Фейсбук и моето (не толкова) малко чудо.
Още във втората ми година в университета започнах стаж, който много бързо се превърна в работа. Не предполагах що за мъчение си причинявам да уча редовно и да работя едновременно, но вече се бях хванала на хорото и нямаше как да се откажа.
На работа беше интересно, динамично, но имаше и доста скучни моменти. Занимавах се с програмиране, както и исках. Когато човек стои по цял ден пред компютъра и често няма какво да прави, прекарва много време в социалните мрежи. Аз нямах смарт телефон до малко преди сватбата, когато съпруга ми реши, че това е недопустимо, затова по онова време на работа Фейсбук беше почти винаги включен.
Някак си успях да оцелея в университета с много усилия и чудеса и най-накрая дойде време да пиша дипломна работа. Естествено покрай ходенето в офиса нямаше как да се посветя на нея и я оставих за последния момент. Браво на хората, които отделят няколко месеца усилия, за да направят нещата както трябва. Аз буквално моята я направих за една седмица. През деня работих в офиса, през нощта пишех дипломна. Голям филм, голямо кодене и много кафета. Много много стрес. Последните три дни вече бях луднала от притеснение, умора и липса на минута отдих. В същото време бях твърдо решена, че трябва да завърша, за да започне по-добър период в живота ми, както и стана.
„Без Фейсбук“ Предизвикателство
Молех се за чудо, но онези последни дни осъзнах, че имам нужда от нещо повече. И реших да постя. Нямаше как да гладувам, защото това щеше да ме довърши съвсем. Така реших да постя от Фейсбук. Това си беше истинско предизвикателство за онова време, в което чатех много с приятели и познати и това ми беше голямо разтоварване наред с ученето и работата.
Предизвикателството идваше и от това, че тъкмо бяхме започнали да си пишем с моя бъдещ съпруг. До онзи момент само го харесвах разбира се, изобщо не предполагах, че 5 години по-късно ще пиша тези редове, докато двете ни деца спят. Съответно постоянно се чудех дали ми е писал и какво ли изпускам покрай него. Изкушението да спра поста беше толкова голямо, че помолих една приятелка да смени паролата на профила ми, за да не мога да се предам.
Мъка, хора, мъка. Ама ето на, като не си знаеш паролата за профила, стоиш си офлайн и това е.
Защитата
Минаха великите три дена и се явявам на защитата. Не бях подготвена, не бях наспана и нямах никаква увереност, че ще мина. Молих се за чудо, надявах се на такова. Излезе първото момче, представи си нещата, зададоха му много въпроси и седна. Излезе второто момче, същото нещо. Излезе третото момче… Аз бях последна, четвърта. Явно на тези събития честта за дамите е да са последни, но аз нямах нищо против. Излязох и започнах да показвам набързо скалъпената си презентация. Тя беше скучна, не особено добре изглеждаща и аз го знам. Но като я сглобих за 20 минути посред нощите с поредната чаша кафе в ръка, това е.
Не разказвах нищо, ами четях слайдовете. Срам. В един момент осъзнах, че никой не ме слуша. Чудих се да чета ли, да спирам ли? Замълчах за момент и започнах да гледам журито. Никой, ама никой не ми обръщаше внимание. По едно време единият доцент ме погледна и ми даде знак да си говоря. Доообрееее… Продължих по най-бързия начин с надеждата да не видят колко зле е положението. Приключих светкавично. Зададоха ми 2-3 въпроса, на които аз НЕ знаех отговорите, но се случи чудото, че никой не ме изчака да отговоря. Професорите си отговаряха един на друг. Аз стоях отпред и мигах на парцали, чудейки се какво трябва да правя. Затова не правих нищо.
След големия срам
Казаха ми да седна и след малко помолиха всички студенти да излезем навън. Чакахме известно време, а аз бях сигурна, че няма да съм доволна от резултата. Всъщност толкова ми беше дошло в повече, че сигурно щях да се радвам на всичко, различно от 2.
Извикаха ни, подредиха ни отпред. Аз отново бях четвърта и последна. Чувствах се нелепо. Знаех, че сега ме очаква голям срам и чаках момента да отмине.
Чуха се имената на първото момче. Отличен. Второто момче. Същата оценка. Аз се чувствах все по-нелепо. Стана ми все по-напечено. Третото момче. Шест. “Ооо, супер. Всички са с отличен. Един не се изложи заедно с мен.” мислих си аз.
Казаха моето име. Обявиха оценката. Онемях. Почти припаднах, но някак си успях да удържа краката да не се подкосят. Професора ме погледна над очилата.
“Имаш ли нещо против?” ме попита той.
Отсякох НЕ, за да не разваля момента с някоя глупава шега или изказване. Всички ме гледаха, а аз хем се радвах, хем се чувствах неловко. Изобщо, ама изобщо труда ми не беше за шестица. Няколко нощи без сън, без старание, само опит за отбиване на номер. Отличен 6.
На излизане от университета почти не докосвах земята. Щастие. СВОБОДА. Чувствах се все едно оковите са ми свалени. И завърших с отличен на дипломната работа.
Само да кажа, че нямам нищо против ученето. Напротив, важно е, необходимо е. Просто в ТУ-Варна учихме за компютри, създадени преди да се родя. Нищо от наученото в университета не ми помогна в работата като програмист. Една диплома, която никой работодател не иска да погледне.
Наслада след жертвата
Тези три дена без Фейсбук бяха ключови за мен. Беше много трудно да се откъсна от нещо, към което тогава бях привързана (сега не съм!). Бог вижда всяка (малка) жертва и я оценява. Имам много примери в живота си за това.
О, с каква наслада си отворих профила и видях, че имам доста приятни съобщения. Почти същото чувство като да не си ял шоколад три дни и някой ти подари един. Новия период в живота ми наистина започна. Една година по-късно беше сватбата. Не съм много сигурна вече, но може и датите да съвпадат 🙂
Сега вече знаете защо за мен буквално важи поговорката “Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар”.
Скоро планирам да повторя това начинание (пост от Фейсбук, а не дипломна работа хаха). Надявам се да имам какво да разкажа.
Вижте също: Защо е необходимо ограничаване на технологиите в детска възраст?
Ако сте фенове на живота с по-малко технологии и мечтаете да помогнете на децата ви да израснат така, включете се в групата Офлайн Кидс, където ще намерите съмишленици за споделяне на идеи и занимания.