Социални мрежи - какво като родители можем да направим?
В предишните материали разгледахме защо някои деца са по-привлечени към социалните мрежи от други, как се пристрастяваме към платформите и какви могат да бъдат негативните ефекти от това. В следващите редове ще споделим какво като родители можем да направим.
Да поставим ограничения според възрастта
- Бихме ли предоставили ключовете за колата на дете, което не е навършило 18 години и няма шофьорска книжка? Добра идея ли е тогава да му предоставяме напълно функциониращо умно устройство и достъп до неограничено количество съдържание и възможности, преди да сме се убедили, че то е готово да го използва разумно?
- Можем и е редно да поставим ограничения за времето, което детето прекарва пред екран за забавление. За съжаление няма точна формула, която да ни подскаже колко екранно време е безопасно за детето ни, защото това е индивидуално за всеки. Общите препоръки са между 1 и 2 часа на ден за забавление. Наша роля е да следим дали екранът повлиява настроението, съня, социализацията, поведението, образованието и други важни активности за детето.
- Наша е отговорността да проверяваме възрастовите ограничения на всяко едно приложение, което използва детето ни. Създателите на социалните мрежи ги определят като подходящи за деца над 13 години и тази възрастова граница не е поставена случайно.
- Случва се дадено съдържание да е обозначено като подходящо за възрастта, но да не отговаря на моралните ценности на семейството или да предизвиква в детето негативни емоции, дори силен страх. Затова е важно да се интересуваме къде точно и в какво то прекарва екранното си време.
- Приложения като Family link могат да ни бъдат от помощ, за да следим какво се случва с детето и да предприемем мерки при необходимост. Насърчаваме родителите да го използват единствено СЪС ЗНАНИЕТО на детето и разговор, в който да го уверим, че това е единствено за негова безопасност.
Да говорим с детето по темата
- Ако ние не говорим с детето за екраните, някой друг ще го направи и е много вероятно резултатът да не ни хареса. Можем при всяка удобна възможност да повдигаме темата, фокусирайки се върху нашите ценности и как технологиите се вписват в тях.
- Можем регулярно да дискутираме с детето различни профили, публикации, да задаваме въпроси на детето какво мисли то за това, каква е причината според него да е направен този пост, как ли би се отразило на създателя му и на тези, които го гледат.
- Можем и е добре да споделяме наши лични решения за граници на екранното време – дали и защо избираме да споделяме нещо онлайн, кога и по какъв начин го правим, както и какви са нашите ценности в това.
- Да разговаряме, че онлайн преживяването няма същата удовлетвореност в дългосрочен план както реалните приятелства и връзки, които ни правят щастливи. Социалните мрежи са по-скоро друг вид общуване, допълване, а не заместител на социалните връзки в реално време.
- Можем да оставим поучението за момент и да задаваме повече въпроси, които да предизвикват детето да мисли, а и да се чувства чуто. Окей е да споделим, че нямаме всички отговори и решения, но ще се радваме да ги потърсим заедно.
- Истинското предизвикателство на социалните мрежи е да се научим да бъдем себе си и да преживяваме ежедневието си без да се влияем от това как изглежда за другите. Социалните мрежи могат да бъдат полезни, когато осъзнаем това и вземем решение да не ограбват времето и реалните ни преживявания.
Да култивираме живот според ценностите ни
- Можем и е важно да култивираме ценности и живот според тях, защото само по този начин могат да разпознаят технологиите като помощно средство или разсейване/отдалечаване от важните за нас неща.
- Научете повече за програмата ни „Тийнейджъри и екрани – има ли надежда?„, в която можете да се запознаете с този метод.