Александрина Георгиева„Успях да откажа сина си от екраните на 2г и 7м (да, знам, прекалено рано беше свикнал). Всичко започна невинно, песнички за хранене, клипчета за смяна на пелените, докато стигнахме до момент, в който той отказваше да седне в столчето си в колата или в количката за пазаруване без телефон.
Спрях екраните от раз, без преход. Не знам защо съм отлагала толкова това решение. Не беше трудно, имаше възражения и тръшкане два дни.
Детето „разцъфтя“! Започна да разглежда много по-често книжките си, играе си с играчки и предмети, търси много повече комуникация с околните. Речникът му буквално се утрои за няколко седмици.
Екранното време създава измамно усещане че детето е спокойно (не тича, не вика, стои мирно и гледа), всъщност превъзбужда и напряга много детето. Влиза се в порочен кръг – за да не се ядоса детето му давам екранно време, което го превъзбужда още повече и, за да го „успокоя“, трябва да му дам още екранно време.
Най-хубавото след спирането на екранното време беше засилената комуникация – детето ни търси и общува с нас.“
***
Споделете ни и вашата история в коментарите или чрез формата за контакт.
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram, Facebook, Youtube и Spotify.
Тинейджър на 11 г е увлечен по Броудтсрс, не можем да го отлепим от играта…Ползва на 1 ч и 40 Мин време разпределено с почивки.Но детето е ставало през нощта да играе, купувало си е играчи тайно и се интересува главно от игрите.Загубва интерес към учебния процес, проявява агресия, ако се отнеме устройство за пи- дълъг период! Моля за съвет!