Александрина ГеоргиеваЗакуска. По масата е разсипано мляко, а по земята твърдото вещество. Още съм с пневмония, грам не ми се става от стола, за да чистя. Моля учтиво всичко да се събере, а тригодишният не ме чува и защо ли?
Вдигам ръка, а на него не му пречи че е празна.
“Я чакай да насоча това дистанционно към моя СУПЕР РОБОТ ЗА ПОЧИСТВАНЕ и да му дам команда”.
Стои в недоумение.
“Робот, отиди до купичката”. Отива. Окей, май работи. Даже се смее.
“Робот, вземи купичката и я сложи в мивката”. Кляка, взема, подхилква се и търчи към мивката.
“Робот, събери ***** от земята (нека няма продуктово позициониране)”. Прави го, а аз съм супер доволна.
Имаше и пауза откъм изпълнение на командите. Преструвах се, че сменям батерии, чудех се защо не работи робота, а той се заливаше от смях.
“Робот, изчисти разсипаното мляко по масата”. Опа, нова греда.
“Мамо, искам сега аз да съм с дистанционното”. Ооооокей, прав е човека. Трябва да се редуваме.
Е, избърсах млякото, получих още няколко команди, които чинно си изпълних. Важното е, че играта постигна целта си… отново.
***
Последвай ме в Instagram, Facebook или Youtube, където се стремя да споделям интересни и полезни неща за родители.