Александрина ГеоргиеваДнес искам да поговорим за една изключително актуална тема – как да оцелеем у дома, докато се опитваме да се справим в работата, грижата по децата и/или онлайн обучението, изолацията, тревогите и всичко останало, което ни залива. Поканих Марина Грибачева, моя приятелка и опитен психолог, да отговори на някои въпроси относно менталното здраве и как да се грижим за него в този труден период.
Разкажи малко за себе си
Аз съм Марина Грибачева – омъжена и майка на момиченце на почти 7 години. По професия съм психолог, завършила съм в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, със специалност клинична психология. Интересите ми са както в областта на психичното здраве, усещането за успех и благополучие, така и върху травмата и факторите, които са в основата на психичните заболявания и разстройства. От работата си ежедневно разбирам, че ролята, примера и отношението на родителите спрямо децата са в основата на чувството им за успех, щастие, благополучие като възрастни и това не е клише, а неоспорим факт.
Ще ни обясниш ли какво е ментално здраве и защо е важно да се грижим за него?
Менталното здраве е състоянието, което позволява на всеки един от нас да има усещане за пълноценен живот. Става дума за преживяване както на вътрешно равновесие, така и за равновесие между човека, физическата и социалната среда.
Менталното здраве е много важно, тъй като при неговото наличие можем ефективно да се справяме със стресовите ситуации; работим в пълния си капацитет, продуктивни сме и сме в състояние да владеем в способностите си за творчество и съзидание; даваме своя принос към обществения живот. Освен това разбираме емоционалното си състояние и го управляваме. Развиваме отношенията си с другите. Открити сме за развитие и обучение.
Менталното здраве ни дава чувство за самоценност и самоконтрол. Всъщност наличието на ментално здраве ни помага да вземаме самостоятелно решения, да сме независими – вътрешно и външно от родителските авторитети – да живеем отделно от тях, да можем да отстояваме решенията си и да следваме собствените си житейски планове. Заедно с това да имаме положително отношение към себе си, усещане за собствените си граници и за тези на другите, чувство на индивидуалност и на принадлежност, добра самооценка, която е съобразена с реалността – да знаем какви са нашите компетенции, кои са силните ни страни, като те нито са понижени, нито са завишени.
Да сме в състояние да си почиваме, когато сме изморени, както и да понасяме моментите на неуспех или провал, като част от развитието ни, да сме в състояние да се отърсваме от тях, да не им позволяваме да ни блокират или да ни пречат да предприемаме следващи начинания. Да сме в състояние на постоянно откривателство и желание за експерименти, както са например малките деца; да преодоляваме моментите на неуспех и провал.
Това е свързано с приспособимостта към нови ситуации, адаптивността, промените и новостите, които в съвремения свят се случват доста бързо. Постоянно да анализираме собствените си постижения, да се стремим към растеж и развитие в професионален и личен план, както и към резултати в предприетите от нас начинания.
С други думи в основата е на вътрешното ни усещане за мир със себе си и удовлетвореност от живота – доста крехки и динамични състояния. Онова, което ни е носило удовлетворение вчера, може да се окаже проблем днес.
Реалността е, че промените се случват по-бързо от възможностите ни да се адаптираме към тях, което ни отдалечава значително от усещането за ментално здраве. Всеки от нас в някакъв момент от живота си се сблъсква с проблем или предизвикателство, които нарушават усещането за вътрешно равновесие. Всеки човек рано или късно може да почувства, че не се справя или че не разбира какво се случва със света и със самия него.
Проблемът се усложнява още повече, когато си дадем сметка, че все още допитването до специалист се асоциира със слабост на духа и невъзможност за справяне с проблемите самостоятелно. А да потърсиш професионална помощ при силно вътрешно напрежение или при усещане на застой подпомага докосването до вътрешните ни ресурси, премахва усещания като изчерпване и блокаж, повишава вътрешната ни устойчивост.
Как една майка, която работи от вкъщи, докато се грижи за малко дете или ученик може да се грижи за своето ментално здраве?
Събития като социалната изолация, социалното дистанциране, актуализирането на екзистенциалните страхове за нашите живот и здраве и за тези на близките ни, загубите на работа, доходи, близки, ни поставиха в ситуация на оцеляване, доведоха до усещания като страх, шок; поставиха на изпитание издръжливостта ни във всякакъв смисъл. Животът, както го познавахме се промени.
В такава една ситуация как като родители да посрещнем напрежението и страховете на децата ни, за да ги успокоим и да подпомогнем адаптацията им към промените? Същевременно именно от майката детето традиционно търси успокоение и утеха. Но как да дадеш спокойствие, когато ти самия носиш напрежение в себе си, когато нямаш усещане за контрол, за сигурност и предвидимост? Много е трудно, понякога дори не е възможно, но е добре да помним няколко неща.
Първото е, че не сме сами. За да се появи едно дете са нужни двама. Понякога родителите живеят разделени, но въпреки това отговорността в грижата за децата е обща. Важно е до колкото е възможно задачите в семейството да се разпределят и да разчитаме един на друг. Добре е да помним също, че периодът на изолация един ден ще свърши.
Виж също: Как да научим детето да играе самостоятелно?
Второ, не се случва за първи път и щом предходните поколения са успели да се справят, значи и ние ще можем. Спомнете си епидемията на испански грип след Първата световна война, когато освен военните загуби хората е трябвало да се справят с вирусна инфекция, отнела животите на милиони. Бях чела някъде, че от грип в онзи период умират повече хора, отколкото във войната.
Трето ние сме възрастни и ни е трудно, но за децата е още по-трудно, понеже нуждата от движение, контакти с връстници, чувството, че не са винаги в центъра на родителското внимание, са от голямо значение.
Понякога на майките и на бащите се налага да влизат и в ролята на учители за децата си, ако са ученици, което още повече покачва напрежението в семейството. Ако работи от къщи майката трябва да изпълнява и своите професионални задачи и няма място за почивка, за дистанция. А е безспорен факт, че в отглеждането на децата ключово е емоционалното благосъстояние на майката. Затова колкото и да сме претоварени, е добре да намираме по няколко минутки за себе си. Това, което на мен ми помага е физическа тренировка, медитация, някоя семейна дейност – игра, която да смъкне напрежението – „Не се сърди човече“ например, а има и доста варианти за семейни игри, а защо не и филм, който да бъде гледан от всички в семейството.
Някои родители живеят разделени. Тогава грижата за децата и преминаването през периода на изолация е доста по-сложно?
Да, има семейства, в които по някаква причина единият родител се грижи за децата, а другия отсъства. Тогава ситуацията се усложнява и понякога наистина е въпрос буквално на оцеляване. Всеки ден е предизвикателство и като финансова стабилност, и като грижа за децата. Тогава остава още по-малко време в грижата за себе си. Много е важно родителите, които се грижат за децата си без участието на партньор да не се обвиняват, а ако възникне проблем или затруднение да потърсят помощ от специалист. Важно е също ние като хора и като общност по-малко да се нападаме и да се обвиняваме и да сме повече съпричастни един към друг. Никой не знае зад едно поведение каква история стои, а когато човек разбере повече за историята, намира обяснение и за поведението. На тези майки и бащи, които не могат да разчитат на другия родител или на близки и роднини в грижата за децата, бих казала да търсят смело помощ от специалисти, приятели, тъй като понякога в изслушването се крие ключът към решението на проблема.
Стресът в някои семейства е голям, майките нямат време за себе си, понякога нямат възможност да останат и на тишина. Какво ще ги посъветваш, освен добрия стар навик да се скриеш в тоалетната?
Освен банята имаме и кухня понякога 🙂 Всеки знае какво го успокоява, но е важно да има усещане за грижа за себе си – телефонен разговор с близък човек, разходка в парка или пред блока, планиране на почивните дни, договорка с бащата или друг близък за разпределяне на семейните ангажименти и задачи. Като бащи и майки ангажираността ни е 7 дни в седмицата, 24 часа в денонощието и това си е доста отговорна, а понякога и изчерпваща работа. Ако има възможност да направи нещо сама, дори това да е изхвърляне на боклука или пазар, някаква физическа активност или семейно кино, където всички са едновременно заедно, но и сами с мислите си и поне за 5 минути има тишина 🙂
Отново ще кажа помнете също, че това е период и се опитайте да извлечете максимума от него – да видите децата и партньора си в друга светлина, да предизвикате себе си, като направите нещо дълго отлагано, което би донесло усещане за удовлетворение; да си направите чай или да прочетете нещо интересно за Вас, да наредите семейните снимки, да си създадете празнично настроение, да се насладите на топлината вкъщи.
Как една майка може да намери баланса между ролите на майка, съпруга, работеща жена?
Балансът е динамично понятие, но взаимната помощ от другия е от съществено значение. Когато всички са вкъщи, оставането насаме е трудно, но родителите могат да се опитат да следват някакъв дневен режим; да има излизане, макар и за кратко, да има време за игри и за учене. В периоди на вътрешно напрежение следването на ред създава усещане за предвидимост и контрол у всички членове на семейството. Да има дейности за почивните дни и за делника. Да не забравяме, че освен родители ние сме и хора, и партньори и е важно да общуваме като такива, отвъд грижата за децата.
Мисля, че много голяма част от майките ще си помислят поне един път по време на карантината „Явно не съм добра майка“. Как да се справим с вината и негативните мисли?
На първо място е добре да помним, че е важно да бъдем достатъчно добри майки, а не идеални майки. Това означава да си даваме сметка за собствените ни граници, за това, че сме хора и че реакциите ни зависят от емоционалното ни състояние. Трябва също да търсим помощта на близките си в грижата за децата – всяка според ситуацията, в която живее. И да помним, че правим каквото можем и децата ни го знаят и го усещат. Не е нужно да сме максималисти, особено, когато работим от къщи и влизаме от роля в роля за секунди – говорим с клиент, проверяваме домашни и готвим. Няма как да се справим идеално и с трите. Даваме това, което е възможно днес, стараем се да се грижим за емоционалния си комфорт, доколкото е възможно и помним, че колкото и да продължи, времето на изолация ще свърши и животът ще се върне в обичайния си ритъм. Тогава кой знае, може настоящото положение да ни липсва 🙂
***
Последвай ме в Instagram, Facebook или Youtube, където се стремя да споделям интересни и полезни неща за родители.