Александрина ГеоргиеваНа 6 години. Решаваме, че ще скачаме срещу големите вълни. Уви, не прескачам. Баща ми вижда, че съм под водата и ме изважда навреме. Давене първо.
На 12. Решаваме да тръгнем към шамандурата, нали е плитко. Давене второ – продължава дълго, спасяване, а след това около 12 години панически страх от вода и кошмари, в които преживявам случилото се отново.
На ~24 решавам да се боря за срещу това и да се науча да плувам. Първия ден в басейна спасителят ме гледа втренчено, представете си как изглеждам. Полагам много усилия и успявам – дори започвам да се чувствам комфортно във водата. Но само и единствено, когато съм наблизо до ръба, за да мога да се хвана във всеки един момент за него.
Малко след това копнежът в мен да преплувам Варненското езеро все още гори. Докато не разговарям с приятел, който ме залива с рибарски страшни истории. От този момент нататък не мога да си представя да вляза в дълбоки води изобщо.
На 29. С Вики се качваме в каяк с идеята да гребем в язовир Широка поляна. Отдалечаваме се с около метър от брега и аз изпадам в абсолютна паника. С много усилия се задържам в каяка около половин час, но правим само кръгчета наблизо до брега.
Тази година на инструкторския курс имаше воден модул. Знаех за него, но не исках страхът от вода да ме спре да завърша обучението си. Постарах се да игнорирам мислите си до деня на провеждането му. Тогава вече ме обзе цялата паника и притеснение, които си носех със себе си.
Емоциите, които преживях, са много силни и дълги за разказване. Не мога да не спомена едно – докато пътувах към езерото Панчарево, се молех и плаках пред Бог, защото ненавиждах този страх в мен. Осъзнавах, че не му е мястото там и че не искам повече да ограбва от мен преживявания, за които всъщност копнея.
Осъзнах и, че е крайно време да спра да се моля Бог да ме освободи от този страх. Вместо това трябва да му благодаря с вяра, че вече го е направил.
Защото, да, Бог го е направил. И Неговият мир и пълнота изпълни сърцето ми в онзи миг.
Няколко часа по-късно се качих в лодката с усмивка на лице и пълна наслада. А следващия ден гребах дори със завързани очи в игра за доверие.
Виж също: Без телефон в спалнята (след 7 години зависимост)
Тази година на Широка поляна гребах много. Гребах с децата, гребах с приятел дори до другия край на язовира (повярвайте ми, много е). Гребах срещу вятъра и навлизащите в каяка води.
И не изпитвах страх.
Споделям ви това, защото искам да благодаря на Бог за свободата, която имам в Него 🙂