Аз, Бела и Яни чакаме в колата. По принцип избягвам да проверявам известията си, когато съм с тях, но ето, огледах се и видях, че очевидно нямаха нужда от мен. Така се забавляваха да гледат през прозорците и да обсъждат.
Вадя телефона. Проверявам. Първо мейли, после съобщения.
Имаше нещо важно някъде из телефона, затова, когато децата ми казаха нещо, автоматично отговорих с „Даааам…“
По едно време чувам децата се хилят. Ама яко се хилят.
„Мамо, ти каза, че този чичко е ТЪП“.
Аз: „Каквооо? Аз никога не казвам тази дума за хората!“
Те: „Не, не… Ти си гледаше я телефона и, когато ние те попитахме дали е тъп, ти каза ДААААМ….
Е, очевидно съм виновна… Посмейте се… И внимавайте, защото известията дебнат отвсякъде и могат да ви докарат някое друго конско