Александрина ГеоргиеваСпомняте ли си детството и безгрижните дни, игрите с камъчета, кал и пръчки и как родителите ни не можеха да ни приберат у дома? Онова прекрасно прашно и засмяно детство, в което пълното щастие означаваше ледено сокче и компания, с която да играеш пред блока? Толкова мили и сантиментални чувства пораждат тези мисли в мен. Пораснах в голям град, но тези емоции все пак бяха част от моето детство.
И точно с това започва моята история. С една дъждовна разходка в началото на първото ми майчинство, когато краката ме водеха към вкъщи, а мислите – назад във времето, към моето детство.
Към този момент живеех от почти три години в София, по професия програмист, до голяма степен завладяна от екраните. Осъзнавах личната си зависимост от тях и изпитвах притеснение, наблюдавайки деца, които не познават дори съседчетата си, рядко излизат навън и всъщност почти не правят друго, освен да стоят пред устройствата.
Осъждение към родителите нямам, но изпитвам съчувствие към децата. Защото, обръщайки се назад, разпознавам детството като един от най-прекрасните периоди в живота и единствения, изпълнен с толкова безгрижност, свобода и безпричинен смях.
И осъзнах, че не искам децата ми да пропуснат това. Искам смях, кал и дивотии. Искам игра, безгрижност и въображение до мозъка на костите. Тогава взех решение, че ще отлагам максимално във времето употребата на екрани от децата.
Сега виждам, че това е било едно от най-мъдрите ми решения като родител. Децата проговориха рано, което направи общуването ми с тях лесно, и като цяло са спокойни, игриви, засмяни и умеят да скучаят.
Личното осъзнаване
Започнах да се интересувам повече и повече по темата, да чета и да наблюдавам обстановката около мен. Научавах за различни негативни влияния на технологиите и още по-важното – намирах доказателства за тях в живота си. Осъзнах как технологиите са повлияли на личността ми и взаимоотношенията в семейството ми.
Намирах потвърждение в живота си за всяко негативно последствие от прекалената употреба на екрани, за което четях. Започнах да си давам сметка как екранното време се отразява на взаимоотношенията ни у дома, особено когато получих една-две забележки от малкият да оставя телефона и да се фокусирам върху играта. Осъзнах, че за него е проблем раздвояването на вниманието ми.
Четях истории на родители, които са прекратили употребата на технологии от децата им и са видели голяма положителна промяна.
Започнах да наблюдавам колко всъщност добре малките се справят далеч от екраните, развивайки и умения да се борят със скуката, забавлявайки се с каквото имат под ръка. Все още не виждам причина да им връчвам устройство. В този период реших да основа Фондация “Офлайн Кидс”, с която да насърчавам родители да изберат същия път.
Мощен стимулатор
Бебешката възраст е един изключително критичен за развитието период. Развиват се зрението, формира се речевия апарат, поставят се основите на уменията за общуване и още толкова много важни неща, които децата трябва да усвоят.
Истината е, че екранното време е мощен стимулатор, предоставящ твърде голям обем информация, която детският мозък не може да обработи. Резултатът е превъзбуда и силно претоварване, които няма как да не оставят своя отпечатък.
Това го виждаме съвсем ясно, когато се опитаме да вземем устройството от ръцете на дете.
Всъщност от раждането си децата не знаят какво е екран и аз осъзнах, че тоталното ограничаване на технологиите е много по-лесно, отколкото предлагането им за кратка част от деня.
Причината за това е, че никоя образователна игра не може да „нахрани“ мозъка, така както телефонът, колкото и интересна и добре подготвена да е тя. Не се чувствам способна да се състезавам с това, което устройствата предлагат, затова реших, че ще огранича моето екранно време, когато съм с малките, и ще се научим да живеем по-бавно, да скучаем, да играем на онези обикновени на пръв поглед игри, които всъщност учат децата на толкова много.
В този ранен период децата имат нужда да бъдат проактивни, да опознават света, да се развиват. Не виждам за себе си причина да им давам нещо, което ги кара да бъдат пасивни, търсещи още и още от това бързо удоволствие.
Защото…
…децата имат нужда да скучаят. Скуката действа като мотивация да изследват света около тях, да развиват своето въображение, разпалва любопитството и е двигателна сила в този ранен период.
Способността за задържане на вниманието
Много се впечатлих от откритието на група учени, които търсели отговор на въпроса кое развива най-силно интелекта. Направили много проучвания и стигнали до извода, че на развитието на интелекта влияе най-вече способността да задържаме вниманието си.
Един от най-големите проблеми, които се появяват от използването на технологии от малки деца, са именно тези, свързани с невъзможността да се фокусираме. В ранна възраст проблемът се проявява в задържане на вниманието дълго време върху игра/играчки, а след това в умението за учене, четене, поддържане на зрителен контакт, разсеяност и т.н.
Това са проблеми, които се проявяват на доста по-късен етап, затова и не им отдаваме нужната важност.
Децата спят по-добре
Наскоро споделих историята на татко, който решава да отдели детето си от всякакви електронни устройства. Първото нещо, което споделя той, е “сънят му стана по-дълъг и спокоен”.
Гледането на екран спира производството на хормона мелатонин, който отговаря за циклите на съня и бодърстването на човешкия организъм. Синята светлина, излъчвана от всеки дисплей, кара мозъка да мисли, че е ден. Резултатите от това са по-трудно заспиване и по-ниско качество на съня, а всички знаем колко важен е той за най-малките.
Екраните имат пристрастяващо действие
Колкото и да не искаме да си признаем, екраните наистина имат пристрастяващо действие. Това се дължи на хормона допамин, който се отделя, когато сме пред устройствата. Той се отделя също, когато възрастните пият, пушат, играят хазартни игри и т.н. Това е причината малкото дете да започне да пищи, когато устройството му бъде отнето.
След като преживях няколко такива момента с първото ми дете, осъзнах, че за тези 5 минути спокойствие пред филмчето всъщност плащам висока цена. Защото когато отнема телефона, детето вече не е спокойно и игриво, а превъзбудено и нервно. Аз също.
Знам, че екраните ще дойдат в живота им
Има още много неща, които могат да се кажат по темата и за съжаление няма как да ги побера тук. За злоядството, за това могат ли изобщо малките деца да научат нещо от екрана, за чувството на самота и пренебрегване в присъствието на телефон, проблеми със зрението, забавяне на проговарянето, комуникацията и т.н.
Разбира се, знам, че екраните ще дойдат в живота на децата ми. Но вярвам, че времето не е сега, когато са малки. Просто защото не са готови да понесат тази свръх стимулация, а и не мисля, че е нужно. Един ден децата ще се “сближат” с устройствата, в училище, след това на работа, но това ще са коренно различни технологии от тези, които имаме сега и съм сигурна, че уменията, които ще изградят далеч от екраните, ще им помогнат да се адаптират бързо към употребата им 🙂 Когато дойде правилното време…
Препоръки за екранно време
Когато говоря за децата и екранно време, съветвам родителите да спазват поне препоръките на Световната здравна организация по темата. А ето и най-основните от тях:
0-18 месеца
Препоръчва се бебето да няма екранно време. Изключение може да е кратък видео разговор с роднина, с който виждането на живо е невъзможно.
18-24 месеца
Препоръчва се малко към никакво екранно време. Ако решите да запознаете детето си с екраните, гледайте заедно с него висококачествено образователно съдържание, за да му помагате да разбира какво вижда. Започнете с няколко минути и увеличавайте постепенно, но не надвишавайте час на ден.
2-5 години
Времето пред екрана да се ограничи до час на ден.
Добре е да планирате предварително екранното време и да устоите на изкушението да го използвате като успокояващо или разсейващо средство.
6+ години
Детето започва да разбира концепцията на баланса. С помощта на родителите то трябва да види как екранното време може да се вмести в личния му график.
- Детето трябва да се насочи към използване на технологиите за полезни дейности – връзка с близки хора, образователно съдържание и приложения, които насърчават креативността, интеракцията и морала.
- Необходимо е родителите да му помогнат да се научи да достигне добър баланс чрез ясни граници и достатъчно полезни офлайн активности (четене, активни игри, спорт, време с приятели и други хобита).
- Необходимо е да се избере семейно време без технологии, като например вечерята.
- Екранното време не бива да влияе на добрия сън. Употребата на технологии е добре да приключи поне един час преди лягане, а устройството да нощува далеч от детето.
- Важно е да се възпитават добри обноски – учете децата, че не е учтиво да гледат в телефона, докато говорят с някой, освен ако не е спешно или разговора не го изисква.
- Необходимо е да се говори за морал във виртуалната среда – уважаване на другите и поверителността на информацията, която имаме за тях, спазването на добър “тон” в интернет комуникацията и т.н.
- Важно е детето да бъде запознато как да се грижи за своята собствена безопасност – споделяне на лична информация или снимки, както и комуникация и сприятеляване с непознати.
И най-важното – Не бива да забравяме, че преди всичко трябва да бъдем добър пример за подражание за здравословно и балансирано използване на технологиите.