Александрина ГеоргиеваМария върви по малка пътечка с ръце в джобовете и се оглежда за своя татко, който идва да я посети на летния лагер.В джобовете на Мария има много неща и липсват доста такива, но важно е едно – тя няма в себе си телефон, защото по една или друга причина родителите й са избрали за нея летен лагер с ограничен достъп до технологии. С усмивка на ушите тя среща неговия поглед, затичва се, прегръща го и двамата отиват на вечеря с желанието да прекарат време заедно.Докато се хранят, тя усеща,че нещо не върви добре. Не, защото нямат взаимно желание да общуват. Не, защото няма за какво да си говорят. А защото баща й несъзнателно и многократно избира да прекъсне разговора, за да се свърже със своя телефон. “Ние водихме разговор, а аз не знаех отговора на нещо, например режисьора на филм, който бяхме гледали. Той автоматично посягаше към телефона, за да провери, а аз бях, “Татко, спри да Гугълваш. Не ме интересува кой е правилният отговор, просто искам да говоря с теб”.
“Защо технологиите са проблем в семейното общуване?”
Защото отнемат възможността да си тук и сега като те изкушават постоянно да си другаде
Защото карат децата да се чувстват маловажни (да, напълно научно доказано)
Защото общуването е драстично намалено и на повърхностно ниво
Защото детето неусетно се превръща в разсейващ дразнител
Децата копнеят за нашето внимание. И ако се осмелим да бъдем достатъчно честни, ще признаем, че технологиите имат способността да ни разсейват и многократно привличат към себе си. И съм сигурна, че всички ние можем да си спомним ситуация, в която децата показват негодувание от това, че често сме пред екрана. Научни изследвания доказват, че присъствието на телевизор, пуснат на заден фон, или телефон около нас влияят силно върху качеството на общуване и нивото на доверие помежду ни (дайте ми знак в коментар дали искате да споделя повече за тези изследвания).
И наистина, всички знаем какво е да говориш с човек, който не откъсва поглед от екрана. Знаем и какво е да се опитваш да свършиш нещо на устройството, докато някой те разсейва.
Да, разбира се, работа, учене, често е онлайн. Но определянето на време и място без технологии, като например семейното време на вечеря, е именно начина да бъдем постоянни в това да намираме време, в което да покажем нашето внимание към близките и нещата, които ги вълнуват. Да се изслушаме, да си изкажем подкрепа и разбиране. Да покажем нашата загриженост и любов.
Наистина в света, в който живеем, става все по-необходимо съзнателно и целенасочено да отделяме и планираме време за семейството, затова и не спираме да ви каним на съботната #вечербезекрани.
И искам да завърша с един силно мотивиращ цитат от книгата “Петте езика на любовта към децата” от Гари Чапмън и Рос Кембъл.“Само дете, което чувства искрена обич и грижа към себе си, може да постигне най-доброто от себе си” 
***
Повече за кампанията #вечербезекрани можеш да научиш тук.
***
Ако те интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да последваш Offline Kids в Instagram и Facebook.