Първата четвърт на 21в. е почти зад гърба ни, технологиите продължават да се развиват бурно и сякаш колкото повече напредват те, толкова по-актуална става темата за негативното влияние на екраните върху детското развитие. Как в един свят, в който екраните са навсякъде, да опитаме да създадем оазис за едно по-здравословно детско развитие? Ето 7 принципа, които да ни подкрепят в тази насока:
- Правилна нагласа
Да, ежедневието без екрани може да бъде по-шумно, по-разхвърляно и диво, по-изискващо откъм внимание. Но в дългосрочен план то ще ни донесе позитиви. Когато вярваме в дългосрочните ползи, то погледът към тях ще ни помага и в някои по-предизвикателни моменти.
- Вземане на решение
Когато веднъж вземем твърдо решение детето до определена възраст да е без екранно време или с ограничено такова, то умът ни се освобождава от колебанията дали и защо. Така получаваме допълнителни ресурси за намиране на по-креативни решения на предизвикателствата, които изникват тук и там по пътя.
- Насочване към корена на проблема
Когато изпаднем в трудна ситуация и си помислим да предложим екран или детето много настоява, е добре да помислим за следното: когато лекуваме симптома вместо корена на проблема, то коренът продължава да расте. Лекувайки корена, премахваме нуждата от екран в дългосрочен план. Аналогично можем да обърнем поглед към темата за злоядите деца (макар словосъчетанието да се използва на моменти доста фриволно) и предоставянето на екран като начин детето да бъде нахранено. Това не би донесло дългосрочна полза. Причините едно дете да отказва определени храни или текстури могат да бъдат различни, от банални до физиологични, затова съвет от специалист би ни помогнал да погледнем отвъд екрана (казано метафорично).
- Скуката е полезна
Разбирането, че трябва да сме аниматори на децата 24/7, ги лишава от нещо важно – скука. А тя, оказва се, е полезна – тя помага на детето да развие умението си за решаване на проблеми. Ако дадем на детето поле за изява, за да намери то само начини да се забавлява, в дългосрочен план това ще ни сe отплати. Може да ни е нужно малко допълнително търпение, но голямата картина си струва.
Виж също: Как намерих баланса в екранното време? – Историята на една майка
- Ясни правила
Важно е в дадения период да имаме ясни правила дали допускаме екранно време и какво да бъде то. Веднъж казани и обяснени, правилата влизат в сила и показването на колебание от наша страна има негативен ефект. Ако детето ни знае, че с тръшкане ще получи своето, значи е добре да поработим в обратна посока. Показвайки твърдост, показваме и на детето, че тръшкането като способ е загуба на време.
- Добър екип
За да можем да вършим домашните си задължения без предлагане на екран на детето, можем да ги изпълняваме в тандем. Или поне да изглежда така. Има различни опции за различните възрасти, но дори при едногодишните малчугани съществуват варианти, независимо дали става дума за справяне с прането, чистене, готвене. Това е и добра основа за един следващ етап.
- Грижа за себе си
Когато се грижим за себе си, независимо дали става дума за достатъчно сън, спортуване, разтоварване, включване и на баба или друг човек, ние си помагаме, за да не стигаме до бърнаут или подобно състояние. Грижа за себе си = грижа за детето. Грижата е любов.
