Защо деца под 18 месеца не бива да гледат екрани?

Като цяло избягвам да говоря за негативния аспект и вредите от технологиите, защото знам колко е трудно на повечето родители да се справят понякога и имат нужда повече от насърчение, отколкото да им се повтаря колко не е добре да търсят технологична подкрепа. Но в същото време има нужда да се говори за тези неща, защото са факт. Затова и реших да напиша публикация по темата, в отговор на въпроса в стори, като зачеквам едва малка част от проблемите.

Искам да започна с това, че и двете ми деца са изживели първите си 18 месеца без да гледат в устройства, затова знам, че е напълно възможно (а и много хубаво). На тази възраст те не знаят какво е технология и тялото им не се нуждае от нея, затова на практика дори е лесно. Знам, че има и деца, които се гледат по-трудно. Отказват да се хранят или са неспокойни например. Не критикувам хората, които прибягват до устройства, но вярвам, че винаги може да се намери начин да се премине и без това.

Бебешката възраст е един изключително критичен за развитието период. Развиват се зрението, формира се речевия апарат, поставят се основите на уменията за общуване с хората около нас и още толкова много важни неща, които децата трябва да усвоят.

Мощен стимулатор

Екранното време обаче е мощен стимулатор, предоставящ твърде голям обем информация, която детският мозък не може да обработи. Резултатът е превъзбуда и силно претоварване, които няма как да не оставят своя отпечатък.

Това, което се получава, е че в период, в който децата имат нужда да бъдат проактивни, да опознават света около тях, да се развият в толкова много области (говор, зрение, сензитивност, моторика, общуване, развива се мозъка) на тях им се предлага нещо, което ги кара да бъдат пасивни. И заради допамина, малките искат още и още от това бързо удоволствие. Това се програмира в детското мозъче – искаш всичко да е бързо, да получава същото ниво стимулация, да ти е лесно (на едно копче разстояние), да е забавно, да е наготово. 

Технологиите учат да се чувстваш отегчен от всичко наоколо. Децата не могат да изградят умение нещата да се случват в умерено темпо, да полагат усилия, да скучаят (а ах, толкова е необходимо за децата да скучаят). Никоя образователна игра не може да „нахрани“ мозъка, така както телефона, колкото и интересна и добре подготвена да е тя. Затова майките са принудени да измислят забавления и занимания с такова темпо и честота, на които не могат да издържат. Затова в отчаянието си се принуждават да връщат устройството пак и пак. 

Неспокойство, хиперактивност, агресия

Чували ли сте възрастни хора да споделят удивлението си от днешните деца? Как преди години малките са били спокойни, стояли са по цял ден в креватчето и не са пречели на никой? А сега са нервни, агресивни, мрънкащи, незадоволени, крещят, че им е скучно, не могат да издържат в колата, докато пътуват, и т.н..

Истината е, че преди децата не са били подложени на подобна свръх стимулация, както сега. Телефони, постоянно пуснати телевизори на заден план, родители, които не откъсват поглед от устройствата си, играчки, които правят светлинно и музикално шоу с натискането на един бутон и т.н.

Свръх стимулацията, която мозъка получава от екрана, той не може да получи от нищо друго. Това е и причината повечето деца да не могат да задържат вниманието си дълго в игри и да се оплакват, че постоянно им е скучно, търсейки по всякакъв драматичен начин постоянното внимание на възрастния.

А всъщност…

…децата имат нужда да скучаят. От мотивация да изследват света около тях, да развиват своето въображение, да бъдат насърчени да любопитстват и това да бъде двигателната им сила в този ранен период. Преди да е поднесено устройство на малко дете, то трябва да се е научило да говори, да мисли, да общува, да създава, да играе, да полага усилия, да се храни само, да извършва физически активности. И да го прави с удоволствие. 

Фокусиране

Много се впечатлих от откритието на група учени, които търсели отговор на въпроса кое развива най-силно интелекта. Направили много проучвания и стигнали до извода, че на развитието на интелекта влияе най-вече способността да задържаме вниманието си.

Един от най-големите проблеми, които се появяват от използването на технологии от малки деца, са именно тези, свързани с невъзможността да се фокусираме. В ранна възраст проблемът се проявява в задържане на вниманието дълго време върху игра/играчки, а след това в умението за учене, четене, поддържане на зрителен контакт, разсеяност и т.н. 

Това са проблеми, които се проявяват на доста по-късен етап, затова и не ги взимаме насериозно. 

Всички познаваме хора, които могат да четат, но срещат изключително много трудности в това да се фокусират и да схванат смисъла на написаните думи, през които преминават. Не казвам, че причината винаги е в технологиите, но употребата им в ранна възраст пречи на развиването на умение за фокусиране като цяло.

Децата, които не могат да се съсредоточат, губят възможността да разберат или запомнят каквото и да било. Образът от телевизора се възприема по-лесно, докато книгите изискват въображение.

Добрия сън

Други проблеми, които се появяват, са такива със съня. Гледането на екран спира производството на хормона мелатонин, който отговаря за циклите на съня и бодърстването на човешкия организъм. Синята светлина, излъчвана от всеки дисплей, кара мозъка да мисли, че е ден. Резултатите от това са по-трудно заспиване и по-ниско качество на съня, а всички знаем колко важен е той за най-малките. Но това е още една твърде дълга тема, за която ще говорим допълнително. 

Зрението

Относно опасностите за зрението споделям информация, която ми беше предоставена директно от офталмолог д-р Луиз Панайотова.

„Между 1 и 18 месец на едно бебе, зрението се развива с голяма скорост. То започва да опознава средата и да развива безусловни рефлекси свързани с цялостното му развитие, точно чрез зрението си. Мускулите на очите му са все още не толкова развити и не управляват строго погледа на мъничето.
Поради точно тези причини Световната здравна организация определя, че децата под 2 години не бива да имат никакво екранно време.
Те трябва да развиват зрението си, за заобиколяващата ги среда, да могат да разпознават предмети, само чрез посочването им от родител. Според проучване деца без екранно време разпознават 335 думи до 18 месеца за разлика от 197 думи при деца, които използват смарт устройства за същите 18 месеца.

Вредата е също и за очните мускули, които движат окото и регулират зрението за близо и далеч. Още не толкова съвършени, те могат да оставят окото в положение към носа или обратно (т.н. кривогледство) при прекомерна близка работа.
Последна вреда, която се отнася за всички деца, но най-вече за най-малките е вредната синя светлина, която излъчват всички тези устройства.“

Пристрастяване 

Известно е и че, когато сме пред екрана, се отделя хормон, наречен допамин, който води до пристрастяване. Това е същият хормон, който се отделя, когато възрастните пият, пушат, играят хазартни игри и т.н. Това е причината малкото дете да започне да истерясва, когато устройството му бъде отнето.

По тази причина възрастните започват с добрите намерения да пуснат на малките филмче за 5 минути, но когато виждат колко се разстройва, му позволяват още и още.

Една вратичка

Осъзнавам, че сме във време на изолация, и в никакъв случай не искам да налагам ограничаване на виждане с роднини чрез видео връзка. Това е и единственото, което Американската Педиатрична Асоциация позволява в първите 18 месеца от живота на детето. Но искам да дам няколко препоръки – времето пред екрана нека не е непосредствено преди сън, да е на безопасно разстояние от очите в ръцете на възрастен (дори по-добре компютър), с филтър за синя светлина. Добре е да не е по време на движение (в кола или количка), за да не се променя зрителния фокус на децата.

***

Последвай ме в Instagram, Facebook или Youtube, където се стремя да споделям интересни и полезни неща за родители.