Александрина ГеоргиеваВсе по-често се повдига въпроса за злоядите деца и помощта на детските филмчета. Затова поканих Кристина Орсова, майка и кулинарен блогър, да сподели своя опит по темата. Една от целите на нейния блог е да покаже, че създаването на здравословни хранителни навици у децата е лесно. Лесно е и то без помощта на телефона.
„С големия ми син преди повече от 3 години, като все още неопитна майка, съм допускала грешката да му давам да гледа детско филмче на телефона или телевизора, за да се нахрани „хубаво“. Това беше малко след първата му годинка. Имаше един период, в който ми беше адски трудно да го нахраня на обяд, той изморен и изнервен преди следобедния сън, аз сама и зарината с десетки домакински задачки, затова прибягвах до Baby TV или песнички на телефона. Той гледа, аз го храня, изяжда си всичко и аз съм доволна. Но какво всъщност постигам?
По този начин детето се храни автоматично, не осъзнава кога се засища, дали е гладен, дали му е тежко, дори не дъвче достатъчно преди да преглътне храната. То само отваря автоматично уста, щом види с периферното си зрение лъжичката, защото се е съсредоточил в екрана. Щом осъзнах какво се случва в действителност, бързо прекратих тази практика и сега у дома, когато на масата сме вече четирима, имаме правило: никакви екрани, докато се храним.
И така, настоящем имам двама сина (на 4,5 год и на 2 год), които се хранят без екрани. Но не е лесно да задържиш достатъчно дълго детето на масата. За 4 години захранване и възпитаване на децата да се хранят здравословно, ето какво научих и какви съвети бих дала на всеки, който иска детето му да се храни осъзнато, без да прибягва до помощта на техниката:
- Научете детето възможно от най-рано да се храни самостоятелно. Като начало му дайте да пипа храната, дори и да се изцапа. Нека се чувства свободно на масата, да няма натиск или ограничения, за да не намрази храненето. Нека пипа, пробва, маже, рони и пр. Това са съвсем естествени действия, чрез които детето изследва храната, опознава я и в крайна сметка я възприема като нещо привлекателно и приятно. Ако детето се чувства добре на масата и разполага със свободата да се храни, така както желае, ще прекарва достатъчно пълноценно време с храната и няма да се налага да използваме екрани, за да го задържим на масата.
- Хранете се заедно и разговаряйте за храната. Така детето няма да се чувства самичко и да търси с какво да се занимава, ще е склонно да хапва това, което сте му поднесли, защото и вие хапвате с него и ще му е интересно да му разказвате любопитни неща за храната. Така ще прекарвате повече пълноценно време заедно и отново няма да има нужда от екрани.
- Направете храната атрактивна чрез игри. Във времето за игра, играйте с детето на ресторант, с детска кухня, на магазин, показвайте на детето различните видове плодове, зеленчуци, зърнени храни и т.н., показвайте му храните, които имате в кухненския шкаф, включете го в готвенето и приготвянето на семейната трапеза. Когато детето познава хранителните продукти, те стават много по-атрактивни, по-склонно е да ги опитва и съответно да прекарва повече време на трапезата без екрани и други средства за „задържане“ над чинията.
- Дайте повече свобода на избор на храната, която да приготвите. Децата ще са по-склонни да хапват, каквото им поднасяте и ще стоят по-дълго на масата, ако усещат, че имат повече право на избор. Аз процедирам по следния начин: често питам децата какво искат за вечеря, например. Ако това, което пожелаят, е лесно осъществимо, го приготвям и те се радват. Ако се окаже нещо сложно, за което нямам продукти или достатъчно време, намирам два алтернативни, близки варианта и ги моля да изберат едно от двете. И отново са доволни. Ако на масата след това, не пожелаят да го хапват, им напомням, че сами са го избрали. При всички положения те усещат, че са имали избор и именно те са взели решението, така че нямат право да се сърдят или да търсят с какво друго да се занимават на масата.
Ако децата ви вече са се научили да се хранят с екран на масата и е трудно да ги отучите, не се предавайте. Въведете правилото „Без екрани на масата“, но го направете като някакво специално и вълнуващо събитие, с което започвате да учите заедно за храната, да готвите, да си помагате и да се наслаждавате на храненето.
- Обяснете спокойно, с кратки и прости изречения, че екраните нямат място на масата и че детето е вече голямо и трябва да се храни без да се разсейва с телефон или телевизор.
- Вие трябва да направите абсолютно същото, никакви телефони или включен телевизор по време на хранене. Правилото трябва да важи за всички, за да е честно и детето да не се чувства ощетено.
- Дайте добър пример, като се храните заедно с детето, без екрани. Помнете, че децата са по-склонни да правят това, което им показваме, а не това, което им казваме.
- Разговаряйте с детето по време на хранене, направете целия процес забавен, спокоен и приятен семеен момент, в който се свързвате помежду си.
- Поощрете детето, като му повтаряте често, че много харесвате това, че се храните заедно, че се гордеете колко е голямо и самостоятелно, че се справя отлично на масата, че сте спокойна щом се храни добре, защото ще бъде здраво, и най-важното, че ви е много приятна неговата компания.
- Може да си направите специални семейни вечери веднъж или два пъти седмично, за да празнувате прогреса: вечер на любимото ястие на детето; вечер, в която заедно приготвяте храната; тематични вечери със специално облекло или просто празнична вечер със специален празничен десерт.
- Хвалете детето пред другите, че ви е помогнало да приготвите храната, че е помогнало за подреждане или вдигане на масата, че се храни добре без да гледа телефон/телевизор. Децата имат нужда от внимание и признание за доброто поведение и за постиженията си. Това е обратно на критиките, никой не обича да го критикуват, но когато чуе похвала, се чувства добре и се мотивира отново да го направи. Така че стимулирайте желаното поведение чрез похвали, а не чрез критики. „
***
Криси споделя много полезна информация за родители, свързана с възпитание, занимания за деца, здравословно хранене на децата. Може да я откриеш във Фейсбук, Инстаграм или блога й „В чехлите на мама„.
Ще се радвам да споделиш в коментар дали ти е било полезно.
Имате добри попадения в статията, но повечето от нещата, за които пишете се отнасят за малко по-големи деца – 2год., и по-големи. Няма как едно детенце на 1г. да го попиташ какво иска за обяд и то да ти отговори и т.н. А едно дете, което е научено да се храни пред екран или с друга „занимавка“ е научено и на 1г. Т.е. можете ли да дадете други съвети за по-малки деца, като това да се дава на детето да опитва само храната си?
Много благодаря ! Моето момиче е още съвсем бебешоче , но е доста насърчително и ме кара да се замисля и аз , за момента в който ще започнем захранването 🙂 Бог да ви благослови , бъдете здрави и отново благодаря за насърчението 🙂
Здравейте, Златина. Благодаря Ви за отделеното време и коментара. Съветите, които давам, съм прилагала на децата си още от шестия им месец или от момента на тяхното захранване. С втория ми син съм отработила всичко и при него това действа безотказно. Именно храненето с децата, добрия пример и свободата в действията са най-важните фактори детето да има интерес към храната и респективно да не търси с какво да се разсейва. Като цяло на масата детето не бива да прави нищо друго освен да яде. Можем да го разсейваме най-много с приказки, песнички, за да задържаме вниманието му върху храната. Песнички за храната, може смешки да му правим как ние хапваме, да му показваме храната, да „играем“ с нея така че да го стимулираме да я опознава, пипа, пробва на вкус. Да му разказваме как тази хапка отива в стомахчето и оттам в мускулите и „Ооо, виж колко силна ми стана ръката!“ или „Ооо, виж, станал си по-голям след тази лъжичка!“ На децата трябва да им е забавно и интересно на масата, а само ние можем да го направим такова, като сме с тях на нея и му говорим, когато е по-малко.
Благодаря, Лилиа! Успех в захранването и здраве на цялото Ви семейство!