Защо и как се пристрастяваме към видео игрите?
Допамин е невротрансмитер, част от системата за възнаграждение на мозъка и е отговорен за чувството на удовлетворение, наслада и мотивация. Той се отделя, когато извършваме приятни активности като хранене, спорт, общуване и т.н. Отделя се също в големи количества, когато хора пият, пушат, играят хазартни игри или вземат наркотици и има силно пристрастяващ ефект.
Изследване показва, че когато играем видео игри, мозъкът започва да произвежда допамин. Всеки път, когато приключим мисията в играта, вдигнем нивото на героя, убием врага, отворим кутия с награда, счупим рекорд и т.н., в мозъка ни се освобождава този невротрансмитер, носещ чувство на удовлетворение. Понеже ни е приятно и се чувстваме добре, искаме да го правим отново и отново. Истината е, че получаването на допаминов удар не е бил никога по-лесен от сега – можем да извадим телефона, да включим компютъра или конзолата и ето, чувстваме се по-добре.
Видео игрите са проектирани така, че да искаме да прекарваме повече и повече време в тях , защото именно от това печелят гейминг компаниите. Някои от основните пристрастяващи елементи във видео игрите са мигновеното задоволство, непредстазуемостта, бързата скорост, наградите при игра и наказание, когато не сме в играта. Степо не знае кога точно ще получи възнаграждението и именно затова продължава да играе.
Проблемът е, че с времето развиваме толерантност към високите нива на допамин. Това означава, че нашият мозък започва да реагира по-малко на същите нива допамин и имаме нужда от повече стимулация, за да получим същия ефект на удовлетворение. В контекста на гейминга това означава, че ще изпитваме нужда от по-интензивно и стимулиращо съдържание, по-бърз достъп, както и повече време в играта.
Реалният живот на Степо започва да не може да осигури стимулацията, която му е необходима да запали тези неврони и да изпита удовлетворение. Във физическия свят не намира достатъчно възнаграждаващ еквивалент. Вместо да изпитва наслада от ежедневието, Степо започва да изпитва биологичен дефицит под формата на скука, тревожност, раздразнителност, липса на мотивация.
Теорията за допаминова зависимост предполага, че повечето пристрастявания са причинени от неспособността на мозъка да произведе допамин по естествен начин, без наличието на веществото или съдържанието, към което е пристрастена личността.
И именно това се случва със Степо. Високите нива на допамин, от които изпитва нужда, не са по никакъв начин базирани на реалния живот – негови качества или умения, а идват изцяло от виртуална стимулация. На този етап Момчето не е способно да си ги набави бързо и лесно чрез алтернативни дейности, затова естественото му желание е да се върне към дейността, която ще го избави от симптомите на абстиненция, а именно – видео играта.