Как да говорим с детето за екранното време?

Ние, родителите, имаме задачата да научим децата да бъдат отговорни в Интернет и да се грижат за своето здраве и безопасност онлайн. Правим го по същия начин, както ги учим да карат колело – в началото държим седалката и тичаме до тях, докато намерят и успеят да задържат балана. Искаме да намерят баланса, но в необходимата безопасност. В контекста на екраните го правим като поставяме здравословни граници от рано, разговаряме и ги учим на критично мислене, докато отпускаме малко по малко ограниченията. 

Важно е да го правим с осъзнаването, че ние се борим ЗА децата, а не срещу тях. В този ред на мисли по-голям успех в изграждането на здравословна връзка с екраните ще имаме, когато привлечем децата на наша страна – изграждаме в тях осъзнаване защо е важно да ги използваме с внимание и умисъл, както и да си поставяме балансирани граници.

warning

Този ресурс предлага набор от работещи идеи за родители на деца в предучилищна и училищна възраст. Важно е да те да бъдат адаптирани според възрастта на детето и индивидуалните нужди на семейството.

Да подсигурим здрава основа

За да бъдат разговорите ни ефективни, е важно те да стъпват на здрава основа чрез:

Изграждане и поддържане на доверие помежду ни

Ясни правила за позволено екранно време и дигитално съдържание в дадения период

Споделено екранно време, чрез което да се запознаем по-добре с дигиталните преживявания на детето

Да слушаме активно преди да говорим

Преди да поучаваме детето за екраните, е важно да го изслушаме – да покажем искрен интерес за неговите екранни преживявания – какво му доставя удоволствие там, какво харесва и какво – не. 

  • Усещането, че е чуто ще направи и него по-отворено да чуе нас. 
  • Ние ще го разбираме по-добре. Това ще подобри преценката ни дали има нужда да настояваме за промяна в екранната дейност или навици. 
  • Когато разказва на глас за начина, по който използва екраните, може да достигне до осъзнаване и да пожелае промяна.

Можем да задаваме отворени въпроси, започващи с „какво“, „как“, „кога“, „кой/кого“, „колко“, вместо такива със „защо“, тъй като вторите може да се сторят трудни или осъдителни на децата.

Примери:

„За какво се разказва играта, която играеш?“

„Какъв герой си избрал в играта? Какво ти харесва в него?“

„Тази игра изисква ли много умения или стратегия? Какво ти харесва в нея?“

„Тази игра мултиплейър ли е? Играеш ли с приятели?“

„Кое е най-трудното нещо, което си постигнал в тази игра?“

Да изберем подходящ момент

Когато станем свидетели на неприемливо за нас поведение – прекомерно време пред екрана или дигитални избори, които не одобряваме, но не застрашават здравето или безопасността на детето, е по-добре да отложим поучението за по-късен момент, когато можем да говорим спокойно, вместо в състояние на афект.

Нашата прибързана и емоционалната реакция най-вероятно ще създаде конфликт, който да се превърне в още една причина за подрастващия да иска да прекарва повече време във виртуалното.

Вместо да реагираме емоционално и прибързано, което да породи конфликт:

По-добре да изчакаме емоцията да премине и потърсим по-удобен и спокоен момент:

Има ли конкретна област, която е негативно повлияна?

Ако има конкретна причина да отваряме темата за екраните, например забелязваме негативни ефекти върху съня на детето или успеха му в училище, можем да започнем диалог за това защо тази област е толкова важна. Да насочим вниманието на детето за това какви са ефектите от пренебрегването на тази област в дългосрочен план.

Да визуализираме влиянието чрез истории

Да визуализираме чрез неутрални за детето истории влиянието на дигиталните технологии върху дадена област от живота. Да споменем позитивите, но и посочим ясно и разбираемо потенциалните рискове.

Чрез детски книги по темата (списък с идеи).

Чрез истории на други личности, преживели негативни ефекти и избрали промяната

Да задаваме въпроси, които да го провокират да мисли

Преди да споделим нашата гледна точка, можем да провокираме детето да мисли върху дадено поведение или съдържание и само да стигне до заключенията, които искаме да му предадем. 

Дори детето да не иска да отговори на нас, защото му е неудобно или неприятно, то ще зададе тези въпроси на себе си.

Примери:

Лесно ли се развива подобен проблем/зависимост? 

Какви могат да бъдат последствията в дългосрочен план? 

Как бихме могли да използваме устройствата, но да се предпазим от негативни ефекти? 

Има ли нужда да променим нещо в нашето ежедневие?

Да му споделим нашата гледна точка

Тук в разговора е момента да му споделим и нашата гледна точка – какво би трябвало да е поведението ни спрямо екраните и как в дадена ситуация те биха могли да ни бъдат полезни или да повлияят негативно.

Пример:

„Всички искаме да завършиш своето образование с добър успех.

Когато пренебрегваш домашните си заради повече време за видео игри, това се отразява пряко върху успеха ти в училище.

Именно за това смятам, че е по-добре първо да привършваш домашните си и след това да играеш.“

Да използваме думи, които го окриляват

Думите, които изговаряме, се проектират върху детската идентичност. Когато обсъждаме нездравословно екранно време, е важно да говорим за самото поведение, а не личността на детето.

Вместо:

По-добре:

Когато детето настоява за промяна на границите

Когато детето настоява за промяна на позволените граници за екранно време или иска да му закупим ново устройство, то можем да го попитаме как промяната би могла да подобри начина ни на живот като семейство или с какво би могло да обогати ежедневието му. 

Ако стигнем заедно до заключение, че промяната ще помогне, чудесно. Но ако причината е, че “всички го имат” или “всички го използват”, то ние като родители е редно да се замислим кое е по-важно за нас – да сме като всички останали или да живеем според ценностите, които са важни за нас?

Успоредно с разговорите, имаме дългосрочна задача

От най-ранна възраст можем да поставим стабилна основа като възпитаваме в детето ценности и разбиране за това кои са важните области от живота и да изграждаме в детето умения да ги посреща във физическия свят. По този начин ще могат да използват съвременните дигитални технологии като полезен инструмент, а не спасително бягство.

При по-големите деца, които управляват сами екранното си време

Когато порасналото дете само управлява екранното си време, можем да използваме всички подходи по-горе, за да му помогнем да разбере влиянието, както и:

Да му помогнем чрез визуализиране на прекаляването: 

  1. Да го питаме предварително колко време планира да играе

2. Да засечем времето за игра – начален и краен час или с таймер

3. Когато приключи, да го попитаме според него колко време е продължила играта му

4. Да му покажем реалността.

Да го запознаем с пристрастяващия характер на популярни приложения:

Например: Можем заедно да гледаме и обсъдим “Социална дилема” – филм, в който служители на ИТ гиганти, напуснали от етична гледна точка, разказват за триковете и икономиката на вниманието.