Александрина ГеоргиеваВажно е да говорим открито и спокойно с детето за интернет пространството и употребата на екрани, който да е съобразен с неговата възраст, защото ако ние не го направим, то някой друг ще и най-вероятно резултатът няма да ни хареса.
Децата в начална училищна възраст са в етап на откриване, изучаване и изследване на различни свързани устройства, както и на многобройните им функции, а ние играем ролята на водач в този онлайн свят.
Що се отнася до тийнейджърите, те се стремят към самостоятелност и независимост, както и във всички други сфери на живота си. Затова нашата роля по отношение на интернет и екраните е да определим границите, в които те могат да изживеят своите преживявания, като същевременно ги напътстваме.
Как точно да говорим с подрастващите за модерните устройства?
Важно е да се интересуваме по какъв начин децата използват екраните
Добро начало е да показваме заинтересованост като задаваме въпроси за техните любими приложения, сайтове или видео игри. Ако имате тийнейджър у дома, можете също да се интересувате за социалните мрежи, в които са регистрирани, инфлуенсърите, които следват, геймърите, които гледат, или от съдържанието, което те самите публикуват. Без значение от тяхната възраст, децата обичат да говорят за това, което харесват, когато не са критикувани.
Можем да съгласуваме семейни правила за използване на екрана
Да установим заедно семейни правила за екранно време, които да са валидни за всички у дома. Такива могат да бъдат “Не използваме екрани по време на хранене”, “Не внасяме устройства в спалнята” или “Отделяме събота вечер за семейни забавления и #вечербезекрани”. Когато сме готови, можем да поставим решенията на видно място, като за по-малките деца те могат да бъдат изобразени единствено чрез картинки. Добрата нагласа, че може да бъде необходимо да мине време, докато като семейство свикнете с тях, допринася за спокойствието ни в периода на промяна.
Добра практика е да се връщаме към темата за екраните непринудено всеки път, когато се появи възможност.
Ако например по новините съобщават за пътнотранспортно произшествие, причинено от писане на текстови съобщения по време на шофиране, можем да използваме възможността да поговорим кога е подходящо и кога не е удачно да се използва мобилно устройство. Ако филмът, който гледаме, показва жертва на кибертормоз, можем да попитаме детето какво е необходимо според него да се направи в подобна ситуация, а след това да споделим нашето мнение (за подобна ситуация е важно да се съобщи на възрастен, на когото детето има доверие).
Да говорим за “онлайн” и “офлайн” дейности, вместо да противопоставяме “виртуалния” срещу “реалния” свят.
Необходимо е да осъзнаем, че онлайн приятелите или преживяванията могат да бъдат “реални” за младежите. В техните очи конфликтите в социалните мрежи са да толкова истински, колкото и ако са се случили в училищния двор.
Да валидираме чувствата по отношение на екраните.
Съвсем нормално е да искаме да посегнем към екраните в свободното си време или когато сме отегчени. На всички ни понякога е трудно да оставим устройствата настрана. Можем да споделим с детето за собствените си преживявания и го уверим, че повечето хора преминават през същото. Заедно можем да дискутираме пристрастяващата природа на дигиталното, както и защо е необходимо да поддържаме баланс с други важни за здравето и благоденствието ни аспекти от живота – достатъчно движение, добра храна, образование и време със семейство и приятели.
Важно е тийнейджърите да знаят, че не всичко, което виждат онлайн е истина
Повечето снимки или видеа са коригирани, а някои са напълно нереални. Добре е да говорим с тях за фалшивите новини и да им помогнем да се научат да гледат критично на съдържанието и рекламите, на които са изложени.
Да ги попитаме дали са наясно с някои от рисковете, свързани с интернет и екраните
Могат ли да ги изброят? Чували ли са за тях в училище? Говорили ли са за тях с приятели или членове на семейството? Какво мислят за тези рискове?
Да им помогнем да открият положителните страни на технологиите
Има много ползотворни неща, които можем да правим в устройствата, вместо да гледаме филм след филм и да играем видео игри. Когато детето е по-голямо, можем да му обясним как да намери надеждна информация онлайн по теми, които го интересуват; да говорим за приложения, които може да изтегли и които биха могли да му помогнат да управлява времето си или да учи. Правейки опита с екраните положителен и говорейки за техните предимства с младежите, в крайна сметка те ще станат по-отворени към обсъждането на начините за ограничаване на използването им.
Да им покажем двете страни на монетата.
Можем да обясним на детето, че осъзнаването и оценяването на ползите и предимствата на екраните в нашия живот и в обществото като цяло не означава, че то не може да се информира и за техните капани и вредни ефекти. Наличието на две очевидно противоположни гледни точки по дадена тема невинаги е лесно за разбиране от децата, които се опитват да развият своето критично мислене и аналитични умения.
Добре е да избягваме забрана чрез вменяване на страх и негативно говорене
Когато искаме да адресираме рискове от дадена екранна активност, е добре да избягваме подходи, целящи да пожънат успех чрез вменяване на страх, например “Не можеш да ползваш социални мрежи, защото е пълно с онлайн престъпници” или “Играеш твърде много видеоигри, ще станеш кибер зависим”. По-добре е да проведем спокоен разговор, в който да разкажем действителни истории, които ще подкрепят нашата гледна точка. Можем да се интересуваме дали детето познава някой, който е имал негативен опит, и какво според него може да се направи. Всичко това ще го окуражи да мисли и действа превантивно.
Да говорим за онлайн безопасността
Важно е да запознаем детето с практики, които ще го предпазят от някои рискове и капани, когато търси информация онлайн. Добри насоки са да иска разрешение, преди изтегляне на съдържание, за да избегне вируси, които могат да заразят устройствата му; да говори и споделя информация онлайн само с хора, които познава добре; да запомня паролите и да се увери, че те остават поверителни; да внимава какво публикува онлайн, защото това съдържание, дори да е изтрито, може да бъде достъпно, например чрез снимки на екрана.
Да им покажем на думи и на практика, че вратата ни е винаги отворена за разговор.
Важно е да знаят, че винаги могат да се обърнат към нас, ако се сблъскат с неща, които не разбират, докато сърфират онлайн, ако имат негативно преживяване или ако видят съдържание, което не изглежда подходящо за тяхната възраст. Целта е те да се чувстват комфортно да се обърнат към нас, а не да се чувстват виновни.
По време на разговорите е добре да дадем всичко от себе си да сме отворени, обективни, позитивни и да избягваме осъждане. Добре е да обмислим възможността да разговаряме по тази тема с други родители, за да споделяме своите предизвикателства, но също и своите съвети, с цел по-добро управление на използването на екрана от цялото семейство.
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram, Facebook, YouTube и Spotify.
***
Превод: Симеона Пасева
Източник: https://pauseyourscreen.com