Как се раждаш агроном?

Автор: Венцислава Цанева

Родена съм през зимата на 1990 година. Казвам се Венцислава Цанева. Искам да ви разкажа моята история за любовта към живота преди социалните мрежи и всички устройства. Много обичам мама да разказва как е започнало всичко, когато съм била още малко бебе. До моята кошарка тя е оставила един градинар с гребло. Когато се връщала всеки път да ме види, греблото е било до сърцето ми, а градинаря на мястото си. Може би всеки от вас ще си каже, че това е случайност, но не е. Тази история беше скрита от мен в продължение на години преди да реша да уча и да работя като агроном. Аз вярвам в прекрасния творец, който определя какъв да си. Бог наистина полага в нас таланти и мечти.

Малкото бебе с греблото до сърцето порасна на село при баба и дядо. Толкова ми се иска всяко едно дете да се докосне до това. Светът е толкова красив там, сред балкана, животните, реките, язовирите, двора, растенията, играта навън. Имах привилегията всяка ваканция да бъда в един град Килифарево на няколко километра от Велико Търново и в село Златия, област Монтана при другите ми баба и дядо. Там откривах много любим за мен свят. В тази статия ще ви разкрия този свят. Когато се появиха всички тези полезни, но и вредни, технологии мислех само за онези мои детски спомени, които не бих заменила с нищо. 

Всяка година посрещахме нов живот в кошарата на дядо, където той винаги чакаше яренцата (бебенцата) на козичките ни да се родят. Будеше ме, ако съм заспала и ме водеше там, за да видя как прохождат. Бяха толкова малки и меки. Първата среща с тези неща оставя толкова много следи. Всеки ден чакахме навън на пейката овчаря да ги върне у дома. Съседите също бяха насядали на сладки приказки. Имах и приятели, колкото мен, с които открихме там приключенията. Всяка вечер дядо пускаше яренцата при техните майки. Много обичах, когато една козичка роди три, за да може едното да бъде поверено на мен, да го храня и гушкам. Прекрасно е да ходиш из гората и из полята с дядо си и брат му да пасат яренцата отделно, докато пораснат достатъчно. Незабравимо е да ядеш хляб, сирене и домати седнал на една прекрасна поляна, и то домашни. 

Любимата ми играчка тогава беше направената свирка от орех всеки път като ходихме да пасем яренцата. Имаше моменти, в които си ги събирах. Докато пиша за вас личната си история всичко изплува в съзнанието ми и ме трогва много. 

Другото любимо нещо за мен беше да чакам малките пиленца да се излюпят и да им се порадвам. Сладки пухкави черни, жълти, и бели пухченца. Звука е толкова приятен, когато се гушкат в кокошката. Тя ги топли и се грижи много добре за тях. Когато аз трябваше да ги захранвам беше също любимото време от годината за мен. Толкова искам всяко едно дете да има такива шансове да се докосне до живота извън Интернет и бюрото в стаята си. Прекрасният свят навън и на село. Прекрасно е времето споделено с приятели и близки хора. 

Другото любимо време беше, когато у дома пристигне и малкото прасенце, което сутрин с дядо хранехме и той ми даваше да го почесвам. Звука от радостта, която изразява прасенцето беше мой любим. Всичко беше ново за мен, всеки път научавах повече за света около себе си. Живота навън е далеч по-интересен. 

Когато береш билки заедно с баба, познаваш ги и прекараш време сред природата, ставаш все по-богат човек. Движението е здраве и удоволствие, а там в балкана, около теб чист въздух и диви плодове, наистина уникално приключение за едно дете. Не може да се сравни с нищо друго, което ти предлага стоенето на компютъра.

Обикнах риболова още от малко дете. Чичо ме водеше, понякога ходихме и с дядо и един приятел, който ми е приятел и до днес. Ако го познавахте и имате възможност да попитате и него, беше едно любимо време, което е в спомените ни. Риболова е любим за мен и до днес, макар че нямам много време да го практикувам. 

Не знам колко от вас са се докоснали до това да перат старите черги на реката, но да знаете наистина си струва. Учиш се да помагаш, от време на време се разхлаждаш в рекичката и растеж там, някъде навън. Научавах повече и в същото време се движих повече. Сега някой идва до дома ви, взема ви килимите , пере ги и ги връща чисти до адреса. Това и моята майка го прави тук във Варна. Тогава обаче, когато бях дете, това да се изперат чергите два пъти в годината беше едно ново приключение. 

Всяка година с дядо пръскахме градина с напълно забравени и чисти рецепти. Те пазеха доброто здравословно състояние на пчелите на съседа, който ни даваше мед всяка година. Днес много от вас чуват как тези малки помощници биват унищожени чрез използването на пестициди. Тогава дядо ме включваше много в работата в градината. Винаги цялото семейство заедно ходихме да берем царевица , да събираме сено, да поливаме всички растения в градината. Събирахме вредните бръмбарчета в картофите. В университета вече знаех какво е колорадски бръмбар и още доста полезни неща. 

Когато правеха купите със сено, аз и малките ми приятели играехме на криеница в тези купи. Незабравимите ми спомени винаги са били навън. Не запомних нещата, които ме задържаха в къщата, колкото всекидневните игри навън и приключенията, които преживях всеки един ден. 

Вижте също: Наблюдават ни!

Научих се и как се прави зимнина. Някои от вас може би имат баби на село, които им носят нещо домашно. Тогава аз участвах в целия процес. Миенето на бурканите, рязането или смилането на зеленчуците и плодовете. Когато топнеш пръстчето във вече готовата смес. Чакаш до вечер късно с дядо да заври водата, за се сварят бурканите. После се подреждат вече изстинали, много внимателно в мазата. Толкова много прекрасни изживявания за едно дете. Намерете им място, скъпи родители, където да преживеят всичко това. 

Когато дойде зимата пък колко сладко е да ядеш консервите направени от теб и всички баби и дядовци. Колко много обичам зимата няма нужда да споменавам. Любимото ми време с приятелите ми. Шейните, които пускахме по стръмните улици. Падането в големите преспи сняг. Червени бузи, плетени терлици, и печката на дърва. Как да не обичам моето детство? Какво по-хубаво от това време? Когато можех да кажа на приятелите си всичко в очите и да им покажа как изглеждам, но не на снимка. Нямам снимки от нито една ваканция и може би за вас днес не е много разбираемо това, но когато си най-щастлив ти създаваш спомени, а не снимки. Спомени, които изникват в съзнанието ти всеки миг, за да те стоплят. Създавайте спомени! 

Намерете мястото, където милите и гостоприемни възрастни хора ще качат детето ви на каруца и ще го повозят из селото. Това беше нещо изключително приятно, когато аз бях малка, като вашите деца. Няма да го забравят, ако им го подарите този момент. Позволете им да нахранят кончето или магаренцето с ябълка, да го погалят. Нямате представа колко доволно и развълнувано ще бъде детенцето ви. Казвам го от името на дете с такива спомени, останали в съзнанието му. 

Нека видят растенията и дърветата, от които се берат любимите им плодове и зеленчуци. Нека се потопят в един нов и незабравим свят. Подарете на децата си повече време навън, повече време в движение, на радост, на нови емоции и преживявания. Подарете им спомени за цял живот. Никога не съм винила родителите си за това, че ваканцията бях на село, докато бях дете, защото там малкият агроном в мен се научи на много и най-вече да обича това, което прави днес. Мога да кажа, че дори съм благодарна за времето прекарано с баби и дядовци, в което аз станах човекът, който съм. Днес те не са вече сред нас, но живеят в сърцето ми чрез тези спомени. 

Толкова много любов съм събрала там, далеч от града и от шумните улици или от компютър, интернет или таблет. Там живееш, там учиш, там участваш. Не е виртуално, а е реално и е много повече от невероятно. Там растеж и там ставаш друг човек. Виждаш нещата по нов, по-красив начин. 

Как се раждаш агроном ли? Раждаш се не само, когато прегърнеш онова гребло до кошарата. Раждаш се агроном всеки нов ден, когато се будиш сутрин при баба и дядо и опознаваш живота на земеделеца отблизо отново и отново. Раждаш се и ветеринар там или пък мечтател. Там някъде се раждаш и някой, който иска нещата да се променят. Храната да върне вкуса си и животните да не са в клетки. Пчелите да не загиват, защото знаеш колко важни са те за всичко, което правиш и правим. Искаш да промениш историята на една страна, която се опитва да убие прекрасните ти спомени. Искаш да бъдеш стриктен и да се погрижиш за промяната, да бъдеш тази промяна. Не си готов да загърбиш това място, което всички чернят с думите си. Защото се раждаш там някъде сред детските си приключение, свободен да бъдеш, какъвто поискаш и да се пребориш за това. Защото не си сам, както казах, Бог и всички като теб, родителите ти и приятелите са с теб! Обаче дори да не те подкрепят, не спирай да опитваш, може следващият път да се получи. 

Какво искате за детето си или за децата си? Позволете им да се родят там някъде и да напишат и своята история! Позволете да преживеят своето приключение. Позволете да се калят, да падат и да стават. Позволете им да обичат България и да искат да я направят такава, каквато е в мечтите им. Подкрепяйте ги да бъдат себе си извън социалните им мрежи. Децата са такова голямо богатство, което си заслужава да се види, а не да бъде затворено между четири стени, играещо игри на таблета си или опитващо се да си създаде среда. Навън е мястото богатството, което сте родили да роди в себе си идеи, мечти, приятелства, а защо не и промяната, която искате да видите. 

Човекът, който стои зад тази идея и този сайт се опитва да бъде промяната и да вдъхнови вас да ги изведете от сивото ежедневие! Аз вярвам, че тя ще успее! Защото и аз се боря за промяната, както тя го прави! Вярвам, че ние заедно можем да направим толкова много неща, всеки борещ се в своята област! Дори една малка полезна задача, като това да съберете отпадъците навън, ще роди в детето ви съвестен гражданин. Аз бях дете, което се научи , че боклуците имат своето място и то не е на улицата. Има толкова много полезни неща, които да отделят детето ви от стаята му! Направете ги заедно! Заслужава си! В него всеки ден ще се раждат нови качества и един ден пред вас ще стои човека, който вие сте позволили за бъде! 

Насърчавам ви като човека, който се роди агроном още преди да стане такъв. Който се роди човек, мечтател и благодарен сред полетата на балкана. Агрономът, който обича работата си, защото от дете се роди любовта към нея, там на село! 

Кои сте вие? Кое се роди във вас, докато бяхте още малки? Какви сте днес благодарение на времето тогава? Позволете на децата си да открият нови светове! 

Надявам се да успях да ви вдъхновя да запознаете децата си с живота на село. Наистина си заслужава. Повярвайте ми. 

Поздрави, Агроном Венцислава Цанева 

Свържете се с Венцислава Цанева във Фейсбук или чрез нейния сайт.