Наблюдават ни… И ни подслушват
Мамчета! Само да ви кажа – НАБЛЮДАВАТ НИ!!! Подслушват ни! Съхраняват всякаква информация за нас. Всеки един момент, всичко, което правим, казваме, СМЕ… Никой не ни иска разрешение и не пита дали ни харесва.
Спокойно! Говоря за децата ни! Всеки ден безброй пъти се убеждавам как малчуганите ни наблюдават и попиват всичко! Чувала съм много пъти как майките говорят за това, но докато не ми дойде на главата, някак си не го вярвах…
Всеки ден моят син (1 година и 9 месеца) ми казва думи, на които НЕ съм го учила, и прави неща, които не знам, че знае. Радвам се много, наистина. Всички повтарят колко е умно детето. Коя майка не иска да чува точно това?
Но честно казано малко настръхвам.
Попиват всичко като гъба?!?
В едно напълно обичайно семейно утро моят мъж се приготвя за работа, а аз му говоря от дивана и го заливам с информация и въпроси, чудейки се защо си позволява все още да спи, макар и прав. Детето си играе само. Рано сутрин е толкова спокоен и самостоятелен, че понякога даже не се замислям къде е точно из апартамента. В моята глава всичко е нормално.
В нечия друга глава обаче мозъка работи… активно. Обмисля план за действие. Изведнъж се чува шум. Странен шум. Някаква машина ще да е това. Споглеждаме се. Отне ни време да осъзнаем какво се случва. А всъщност малкия е на по-малко от ръка разстояние.
Не може да се каже, че сме го изпуснали, нали?
Съвзехме се и осъзнахме какво става. Наш малък сладък Яни си играл с топчовците, които баща му събираше за себе си или за детето, така и не разбрах. Прокраднал се тихомълком до стола, сложен пред пералнята уж за защита – копчетата са така привлекателни за детските невинни очи. Докопал се до кухненския робот и вдигнал капака. Хвърлил вътре основния продукт – зелен гумен топчо. Затворил капака. Пуснал робота. Всичко се развива за около 5 секунди. За около 5 секунди ме накара да осъзная колко не подозирам какво се случва в иначе малката му главичка.
Прочетете още: Кухнята на моите игри
Предполагам за много майки тази история не е кой знае какво събитие. Децата толкова бързо се учат да работят с техника в днешно време. Но аз осъзнах, че съм пускала робота пред него не повече от 3-4 пъти. Броени пъти, в които не съм дори сигурна дали ме е гледал постоянно. Да не говорим, че сигурно са минали месеци от тогава.
Това е само един малък пример от всички неща, с които ме изненадва напоследък. Няма да отегчавам с още примери като това например, че постоянно изхвърля нещата ми, които не му харесват, в кофата за боклук. Чудя се какво ли още знае, за което аз нямам идея????
Пиша това като едно малко насърчение…
Или предупреждение 😉 Бъдете това, което искате децата ви да бъдат, и правете това, което искате да правят! Те са като огледало, което ни отразява на 100%.
Много пъти мечтаем да сме по-добри от родителите си. Много пъти мечтаем децата ни да са по-добри от нас. Единствения начин е като се променим. Днес. Сега.