Отдавна се каня да споделя различните игри, с които мотивирам децата да вървят в планината, и след последното качване на Черни връх, реших, че е дошъл моментът. По-надолу ще намерите спасителните идеи, повечето от които са ми идвали спонтанно по време на горски приключения последните 2 години. Надявам се да ви бъдат полезни – запазете си ги и, ако ви допадат, споделете ги, за да ме подкрепите 🙂
Ключово е осъзнаването, че децата имат съвсем различно от нашето темпо на живот и вървенето е ужасно мъчително, ако тръгнем с нагласата, че ще стигнем бързо до мястото 🙂 Ако се подготвите добре – с достатъчно храна, вода, търпение и игри, е силно вероятно да си прекарате прекрасно 🙂
Аз си подготвям различни идеи, които предлагам една по една максимално забавено във времето… Например първоначално не предлагам нищо… вървим, говорим си, разглеждаме. Когато стане напечено, вадя игра или измислям нещо спонтанно 🙂 Ето няколко примера за игри:
- „Земята е лава“ – вървим напред като стъпваме само по камъните, защото останалото е… лава 🙂
- Издухване на сапунени мехури в посоката на вървене, а децата да ги гонят и пукат
- Търсене на съкровища – картинен списък с обекти, които да намерим по пътя.
- Изследване на маркировката и табелите по пътя – вървим напред и търсим обозначения.
- Криеница – двама от нас вървят напред и се скриват, а другите ги търсят.
- „Магическа тояга“ – Както си вървя с пръчка в ръка, изведнъж същата ме тегли силно напред. Викам към децата да ме хванат и да ми помогнат, а те се заливат от смях 😀
- Влакче – Буквално се нареждаме един зад друг и пеем „Пуф паф трака влака…“. По някое време викам „пожар във вагона“ и всички бягаме напред.
- Бягане от слънцето – По сянката вървим, а когато свърши, тичаме с всичка сила към следващата сянка.
- Превръщаме се в детективи – „Тук май се е случило нещо! Мирише ми на зайче, което е бягало много бързо от нещо. Но какво ли го е подгонило?“ Оглеждаме за следи, счупени пръчки и развихряме въображението…
- Светофар – Яни изтичва с една пръчка напред. Когато пръчката е легнала е „червено“ и не можем да преминем. Когато я изправи – преминаваме и той пак тича напред…
- Засилване на нещо дребно – хвърляме шишарка напред и тръгваме да я гоним 🙂 После пак и пак и пак…
- Рисуване на дълга змия по пътя с края на щеката (ако е по-суха земята)
- Броене на корени, крачки, други обекти по пътя
- Търсене и събиране на определени обекти по пътя, например – бляскави камъчета
- И Вятърко разбира се – Децата духат с всичка сила към мен, а аз като едно елегантно есенно листо се въртя и отдалечавам в посоката, в която искам да вървим 🙂
- Веднъж видях едно семейсто на Мусала, което беше облякло на 4 годишно дете костюм на Супермен, и то търчеше напред с всичка сила, вярвайки че има супер сили 🙂
Също могат да помогнат детски/стар фотоапарат за снимки, щеки, въженце, бинокъл, лупа и подобни за наслаждаване на природата 🙂
Бъдете здрави!
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram или Facebook.