Какви могат да бъдат негативните ефекти от видеоигрите в дългосрочен план?
Малко по малко Степо започва да изостава с уроците и му изглежда все по-невъзможно да навакса с пропуснатия материал,
Става му все по-трудно да се концентрира върху задачите си, мисълта му блуждае и изпитва невъзможност да разсъждава логично. Развива СДВ (Синдром на дефицит на вниманието). С времето изпитва все по-големи затруднения да вникне в това, което чете, защото мозъкът му е изморен. Има нужда някой да “сдъвче” информацията и да му я поднесе.
Във видео игрите деца като него често стават свидетели на съдържание, което възхвалява насилието. Това може да довете до различни поведенчески проблеми, като например неуважение към другите, имитация на проявите на неприлично поведение, възприемането на насилието като нещо нормално или форма на забавление. Подрастващите стават по-малко чувствителни към болката и страданието на другите и е по-вероятно да проявят агресия или насилие спрямо други.
Както вече споменахме, мозъкът на геймъра привиква към високата стимулация и постоянното забавление. Степо бързо развива непоносимост към скуката и постоянно търси любимото забавление.
При подрастващи, които играят видео игри, се наблюдават също неспособност за управление на емоциите и потискане на импулсите, ниска проява на толерантност и търпение, физически и словесни избухвания, емоционални изблици.
Продължително седене пред екрана може да доведе до наднормено тегло и различни здравословни проблеми, като диабет и травми на опорно двигателния апарат, болки в гърба, врата и очите. Затлъстяването е три пъти по-често срещано при геймъри, отколкото при останалите. Децата са особено уязвими, защото техните кости и мускули все още се развиват.
Наличието на собствено мобилно устройство и намалена комуникация между семейството в резултат от дигитализирането, може да доведе до изолация на детето от околния свят. Възможно е то да заживее свой собствен виртуален свят, в който виртуалните приятели са по-важни от реалните. Постепенно започва да прекарват по-малко време с връстниците си и губят умения да общуват. Светът на видеоигрите може да изглежда много по-вълнуващ от реалния и то да започне да изпитва невъзможност за наслада във физическия свят.
Повлиява се качеството и продължителността на съня на геймъра. Сънят му е не достатъчно възстановителен, в следствие на свръхвъзбудимост, объркване на биологичния часовник и хормонални промени. Бавното освобождаване от усещането на хипер възбуда в комбинация с неподходящото съдържание може да доведе до кошмари.
Допаминовата дисрегулация може да доведе до неудържимо желание, безпокойство, абстиненция под формата на психологически симптоми, смяна на настроенията, разсеяност, раздразнителност, депресивност.
Пристрастяване. Самата видеоигра не е толкова вредна за нас, колкото синдромът на пристрастяване, който се развива поради високите нива на допамин, докато играем. Леко по леко деца като Степо започват да отделят по-малко време за здравето си, приятелите си, работата и домашните си, хобитата си и в един момент се озовават в положение, в което не могат да спрат да играят. Веднъж пристрастени към нещо ще трябва да се справям цялостно с пристрастяването, а не само към веществото.
Структурни и функционални изменения на мозъка. Научните изследвания показват, че прекаленият гейминг променя морфологично мозъка. В дългосрочен план се наблюдават структурни и функционални изменения на мозъка, като голяма част от увреждането настъпва във фронталния лоб на мозъка, чието развитие определя успеха във всяка област от живота – от чувството за благополучие, през академичния или кариерния успех до качеството на взаимоотношенията.