Как да се справя със собствената си зависимост към екрана?

Често родители ми споделят, че се борят със собствената си зависимост към екрана, както и с вината, която я съпътства. Това чувство ми е дълбоко познато, защото една от причините за създаването на Офлайн Кидс беше именно моята пристрастеност към екрана. В тази статия споделям практични съвети, които ми помогнаха да се справя с безцелното скролване и непрестанно бягство в телефона и по този начин да си подаря по-спокойно, радостно и присъстващо ежедневие.

  • Наблюдавайте себе си. Открийте причината да посягате толкова често към телефона – дали е скука, бягство от негативни мисли/чувства, запълване на липса (от чувство за свързаност с други хора например). Истинското справяне с причината ще отмахне необходимостта от справяне със симптома. ТУК споделям моята история – как заглушавах мислите и тревогата си с телефона и как животът ми процъфтя, когато загърбих този вреден навик.
  • Почистете  телефона от всичко, което ви разсейва, не отговаря на ценностите, ограбва времето ви и/или предизвиква стрес. Изтрийте всяко приложение, което отнема от вас без да дава нищо стойностно обратно.
  • Настройка на известията. Не сте длъжни да отговаряте на всичко веднага. Имайте пълната свобода да изключите всички известия и заглушите всички групови чатове, които не са ви важни. Тази стъпка може да отнеме първоначално малко време, но след това ще ви спести постоянни и излишни разсейвания, за които плащате скъпо.
  • Ако решите, определете си време за социални мрежи. От една страна, това ще премахне чувството, че нещо ви е забранено и съответно да мислите само за него. От друга, ще ви донесе мир, че няма да пропуснете важните съобщения, дори да не сте в социалните мрежи постоянно. Ако се притеснявате от спешни случаи, можете да предупредите близките си да се обаждат по телефона, ако има нещо неотложно. Аз си определих 30 минути всяка сутрин за отговор на съобщения и коментари. По този начин си подарявам спокойствието, че ще бъда там, но в рамката, която сама съм си избрала. 
  • Подарете си ръчен часовник. Освен, че може да придаде стил на външния ни вид, той избавя от необходимостта да посягаме регулярно към телефона и да бъдем разсеяни от новите известия. Да, съвсем сериозно. Пребройте колко пъти през деня посягате към устройството, за да видите колко е часа, и го прибирате след 15 минути, остзнавайки, че все още не знаете кое време на деня е.
  • Проверявайте времето, което прекарвате в мрежите. Самите социални мрежи имат опция Your activity за проверка на времето, което прекарваме в тях. Много пъти не осъзнаваме, че сме загубили ценни часове в безсмислено скролване или в игрички, а именно това е времето, за което се оплакваме, че винаги ни липсва, и използваме като оправдание, че не се обаждаме на близките си, не се грижим за здравето си и не следваме мечтите си.
  • Ако прецените, откъснете се от социалните мрежи за кратък период от време – няколко дни, седмица, месец. В началото ще посягате често към телефона, но много бързо ще намерите по-приятен заместител, което е и целта. Когато настъпи моментът да се върнете в тях (ако изобщо решите да го направите), си поставете много ясни граници за времето, което искате да отделите за всяко приложение. И го спазвайте. Аз съм излизала от социалните мрежи два пъти за по 30 дни. Волята ми беше силна и нуждата ме накара да започна да се чувам по-често с приятели и да творя нещо с ръцете си. Преоткрих старите си хобита и двата пъти в края на месеца дори не изпитвах нужда да се връщам.

Споделете в коментарите вашите начини за справяне с екранната зависимост 🙂 

Препоръчвам с две ръце книгата „Внимание“ от Нир Еял (Издателство „Ракета“) за всеки, който иска да разбере защо сме толкова податливи на разсейване с телефона и как да го “хакнем”. Авторът дава толкова много практични идеи и насоки, някои от които се припокриват с горе-изброените ми открития 🙂 

Бъдете здрави!

***

Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram и Facebook.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *