Александрина ГеоргиеваМина доволно време, откакто разбрах, че не е окей да сме постоянно на телефоните си, докато децата са покрай нас. Не можех обаче да намеря научно обяснение, което да го подкрепя, докато един ден не попаднах на научна статия, разкриваща колко критично(!) необходимо е да гледаме малките бебета в очите и колко пагубно за тях е да ги игнорираме, забивайки поглед в екрана.
Ето кратка извадка от нея:
„Лишена от погледа на майката, областта на мозъка, която координира социалната комуникация, емпатичната настройка, емоционалната регулация, установяването на чувство за стойност и смисъл, ще бъде увредена. Силно вероятно е такива деца да развият „несигурна привързаност“, заедно с всякакви последващи загуби на самочувствие и чувство за принадлежност. Бебетата, чиито майки умишлено ги игнорират в лабораторни експерименти, стават превъзбудени и разстроени. Вместо да пълзят наоколо като на бебетата, на които им се обръща внимание, те спират да изследват околната среда и или размишляват сами, или отчаяно търсят вниманието на майка си. Подобни деца са склонни да бъдат тревожни и притеснени.“
Игнорирането става толкова подсъзнателно понякога. Често изглежда като „само това известие“, „само този мейл“, „само да видя нещо в Гугъл“… Бог да дава мъдрост и сила на всички ни!
Вижте също: Как да се справя със собствената си зависимост към екрана?
Горещо ви каня да обърнете внимание на цялата статия, заслужава си.
В допълнение, препоръчвам това кратко видео по темата.
Бъдете здрави!
***
Ако ви интересуват теми като родителство, игрите и здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускайте да последвате Offline Kids в Instagram или Facebook.