Защо реших вече да не показвам лицата на децата в Интернет?

Темата предизвика голям интерес, затова реших да отговоря на коментарите и запитванията ви в пост. Започвам както винаги с уверение, че изказвам мое мнение и решение и уважавам правото на личен избор на всеки човек, затова не осъждам никого за действията му 🙂

Дълго време изпитвах вътрешна битка относно качването на снимки на децата. Не исках да изпадам в крайности и търсех някакъв баланс. Но колкото повече чета за промените, които внасят технологиите и Интернет в света ни, осъзнавам, че трябва да ги държим в добър контрол, а не те нас, както често се получава.

Основната причина да започна да крия очите (а от днес и лицата) на децата е, че искам те да могат да направят избор дали да присъстват в онлайн пространството. Истината е, че когато споделяме съдържание онлайн, ние губим контрол над него, независимо колко проверяваме настройките си за поверителност. И всеки би трябвало да има избор дали да е подложен на това.

Виж също: Защо бебета под 18 месеца не бива да гледат екрани?

Всеки човек има снимки или истории, които иска да запази само за себе си. А ние нямаме представа децата ни как се чувстват спрямо тях или какво ще е мнението им след 10 години. Не знаем дали това, което за нас е сладко и забавно, в техните очи няма да изглежда унизително и да се превърне в пропаст помежду ни. Дори и да ги питаме сега, не мисля, че са способни да вземат осъзнат избор, поради непълното им разбиране на ситуацията. Искам да изчакам, докато могат сами да решат дали и какво да споделят. Искам и те да знаят, че за мен правото им на избор е дълбоко оценено. 

Причината за скриването точно на очите е, че това е ключовият елемент, по който се разпознава личността 🙂 Но се съгласих с мнението ви, че е грозно лицата на малките да се драскат или закриват с емотикони, и ще си взема поука изобщо да не ги качвам (:

Офлайн Кидс е създаден да бъде полезен на родители, затова е и публичен. Съветвам ви, ако показвате децата си онлайн с цел да споделяте моменти с близки хора, заключете профилите си и ограничете достъпа само до хора, на които истински имате доверие. 

Никакъв контрол

Да, постовете остават назад във feed-a, а сторитата – изчезват. Но никой не може да спре чичо Педo от село Филево да направи скрийншот на съдържанието ви и да прави с него каквото иска. Има много случаи на “кражби на самоличност”, включително и фалшиви профили с чужди снимки или хора, които постват снимки на деца и ги представят за свои. За възрастни с извратено подсъзнание дори не ми се говори… Не се мисля за толкова специална, че някой да „посегне“ точно на (снимки на) моите деца, но ако все пак се случи, връщане назад няма.

Публикация остава назад във feed-a, но алгоритмите на гугъл не се влияят от времето на споделяне. Търсенето по хаштагове също.

Наясно съм, че всеки може да ни снима и да качи каквото реши в мрежата. Знам и за всички системи за разпознаване и камери, които ни следят. Просто аз не искам да живея със знанието, че точно аз съм отнела правото на избор на децата ми.

Преди години бях свидетел на тормоз над момиче, поради нейни клипчета от детството в нета, над които тя няма контрол да изтрие. Всички знаем с какво темпо се разпространява унизителното (дори и да е такова само в очите на жертвата) съдържание в Интернет, така че тя нямаше възможност да се бори с това. Знам, че не е единствена. 

Ами ако децата ни някой ден се превърнат в публични личности? Как биха им се отразили евентуални мои постове, за които нямам представа кой ще запази в скрийншот? Не искам да давам повод децата ми да са подложени на това.

Относно старите снимки на малките, със сигурност ще прегледам отново предишните си постове и ще изтрия такива, които сметна за неуместни, въпреки че винаги съм била внимателна какво качвам за тях 🙂 

Непонятното бъдеще 

Всички знаем с какво темпо се развиват технологиите, но никой няма представа докъде ще ни отведе това. Умишлено не искам да говоря за предположенията, че ще бъде изключително лесно да откраднеш самоличността на човек, който е в социалните мрежи от бебе, или за възможността на университети и работодатели да проверяват миналото на човек чрез все по-добре работещите face recognition системи 🙂

Наистина, целта на този пост не е да ви накарам да се тревожите или да чувствате вина, а само да помислите за необходимостта да използваме технологиите по-безопасно и здравословно.

От сърце благодаря за отделеното внимание ❤️

***

Ако те интересува темата за здравословно и осъзнато използване на технологиите, не пропускай да ме последваш в Instagram и Facebook.

Ако мислиш, че повече хора трябва да чуят за това, не забравяй да го споделиш.