Ако бях на твое място, сигурно в един момент щях да си задам въпроса “Защо тези ни натискат постоянно към съботната #вечербезекрани? Какво толкова има в подобен “ритуал”?”
Разбирам те, напълно, и в следващите редове искам да ти споделя няколко от причините, поради които не спираме да говорим за това.
Защото повтаряемите практики дават на децата чувство за принадлежност, сигурност и стабилност, а те истински се нуждаят от това.
Защото целият свят ни дърпа на посоки – учене, работа, нужди, мечти, отговорности. Постоянно жонглираме измежду всички тези хубави и необходими неща, планираме, организираме, оптимизираме. Но твърде често несъзнателно оставяме на заден план онова, което ни се струва най-естествено.
Защото ще ни помогне да се фокусираме върху децата. Ако сме достатъчно искрени, ще си признаем, че често се случва да сме с тях, но всъщност – другаде.
Защото отделянето на регулярно време за семейството учи децата на ценности – времето заедно е важно и приоритизирано.
Времето без технологии прави общуването ни по-качествено, а това е в основата на изграждането на пълноценна връзка родител-дете. Но за това в следващите публикации 😛
Защото за децата времето с нас е нужда. Съвсем реална нужда.
Семейството е мястото, към което децата знаят, че могат да се обърнат отново и отново. Мястото, където могат да бъдат чути. Мястото, където се чувстват в безопасност и царува доверие.
За да подарим тези преживявания на децата си, ние родителите трябва да се появим, да оставим телефона, да вдигнем поглед към тях и да слушаме.
Каним те на това предизвикателство, защото в забързаното ежедневие имаме нужда да установим твърд навик – време и място, в което да оставим настрана устройствата, които ни разсейват и просто да бъдем тук и сега със семейството.
***
Повече за кампанията #вечербезекрани можеш да научиш тук.