Alexandrina_GeorgievaМоят син заспива с героите от българските народни приказки от сборник на Николай Райнов. Любимата му история е за един безстрашен юнак, който се бори с вампири, самовили, бие се с разбойници… Но той е свикнал с тази и други подобни страшни и поучителни приказки и няма страх, нито когато слизаме в мазето, нито когато токът спре например. Четем му всяка вечер, откакто бе на една година и аз вярвам, че той пораства с всяка една от историите за „лека нощ“.
Разбира се, в началото по-скоро споделяхме историята от книжката, отколкото да четем. Започнахме със зайчето Питър и с котарака Финдъс. При деца на възраст от една и половина до 3 години можем да привлечем вниманието на малчуганите, само ако приказките са кратки и достъпни, случките са интересни, а героите са с ярки характери. Те разбират динамиката на централната случка, още преди да могат да запомнят името на героите. С времето сравняването с човешки отношения става осезаемо и тогава детето може да се опира на своите лични впечатления, взаимоотношения и опит, за да разшири представи си за света.
Прочетете още: За локвите и детските усмивки
Кой е любимият герой на вашето дете? Моето обича котарачето Финдъс. Той се идентифицира с неговите пакости, с отношенията му с Петсън. В приказките за първи път детето влиза в противопоставяне на „добро” и „зло”. Това е нашата първа възможност да му покажем на практика как работи светът и да го научим да различава кой е добър и кой — лош. Интонацията на гласа ни, динамиката на речта ни му подсказват и как да направи само избор в реална ситуация. По същия начин малките придобиват знание и за по-голямо и по-малко, близко и далечно, горе и долу, дори бройни и редни числа.
Децата откликват на интонация, мимика, жест. Затова, дори и да сме със скромни актьорски умения, неизбежно ги развиваме, щом започнем да разказваме истории на децата си. Но малчуганите са консервативни – те не обичат промените, запомнят действията и очакват същите имена, звуци, картинки всеки път. Затова помнете как вълкът е поканил Червената шапчица в къщата на баба й, за да не объркате детето си следващия път. Приказните герои им казват: “Ние сме същите!” и създават сигурност в бързо променящия се свят. След като хлапето ви стане на 3 години, можете да развихрите фантазията си за собствена интерпретация на любимите приказки или за свои. Ние имаме авторска история за едно куче пътешественик, която започна преди 2 години и се развива като сериал. Но и при нея е важно героите да се променят логично, а действието да се развива леко и плавно.
Прочетете още: Детето и страха от кучета – 5 съвета за преодоляването му
Най-важен, разбира се, е щастливият край. Той кара детето да се чувства уверено в себе си, в способността си да разрешава житейските ситуации, и най-важното – подтиква го да иска още приказки. Затова разказвайте, четете, съчинявайте приказки, защото светът започва със страница първа и „Имало едно време“!.