Как играем с карти Зообука?

Една сутрин, още по тъмно, щъкаме с ранобудната Изабелка из хола. След малко чувам стъпките на тичащият Яни, който влиза в стаята, оглежда се и започва да плаче. Отивам да го успокоя и да разбера причината за сълзите. Получих следния отговор: “Искам Бела да спи, а с теб да играем на Зообукааааааа.”

Е, приятели, няма как да отрека, Зообука картите се превърнаха в нещо толкова любимо, че крокодилски сълзи се леят. 

След няколко дни игра ми направи впечатление колко бързо започна да запомня букви, да ги разпознава, докато вървим по улиците, и да назовава първата буква от дадена дума, което преди го затрудняваше. Всичко беше усвоил естествено, без усилия, докато играем. Много скоро започна да изявява сам желание да го уча да чете, което ми се стори рано, но след като нещата се случваха с такава лекота и желание, си казах “Защо пък не?”. 

В тази статия ще ви разкажа за начините, по които играем с картите – как ги въведох постепенно и какви занимания измислихме заедно с малкия, предимно докато Бела спи 😀

Какво е Зообука?

Зообука е комплект от 30 броя двустранни карти с българската азбука. Всяка буква е илюстрирана като животно, а на гърба се намират съответните букви, малка и голяма, изписани в шрифт Adys, създаден специално да улесни ученето и четенето за деца и хора с дислексия.

С картите могат да бъдат измислени безброй игри, буквално, както за учене и игра с животни, така и за лесно запомняне на българската азбука.

*Тези игри за част от Дигитална книжка с общо 25 игри, която направихме с Кристина Орсова и Зообука. Книжката може да бъде изтеглена оттук.

Игри, с които се запознаваме и свикваме с картите

Първа среща с картите – строене на писта

Исках по време на първата среща с картите да успеем да разгледаме всяка една поотделно, да коментираме кое е животното и коя е неговата буква. Това нямаше как да се случи, ако бях дала комплекта на малкия веднага. Затова, за да успея да задържа фокуса му върху една карта в даден момент, реших да използвам най-любимата му игра на света, а именно – строене на писта.

Поставях пред малкия картите последователно така, че да образуват път. Той трябваше да ме следва с колата, а аз го изчаквах да назове животното. Имаше разбира се някои, които му бяха непознати, и му разказвах за тях. 

Писта с “бариери”

Втората игра със Зообука беше естествено продължение на първата. Предварително построих пистата като повечето карти бяха с лицето надолу, а през тези, които са обърнати нагоре, можеше да премине, само когато посочеше името на животното и неговата буква.

*Когато започнахме да играем с картите му беше трудно да назовава първата буква на думите (на 3г7м) и често правеше грешки, затова повечето от игрите целях да каже животното, а с другото му помагах. 

Война

Супер забавно ни се стори да развием класическата игра “Война” и да я играем с тези карти. Разделихме ги помежду си. Изкарвахме по една карта, а който пръв назовеше животното или буквата, “побеждаваше” и вземаше двете карти. (Тук разбира се аз малко преигравах, за да не изгубя интереса му, а той, ах, така се забавляваше!). Когато се случеше да кажем едновременно, изреждахме по три карти, а на третата се случваше новата “Война”. Логично е победител да е този, който събере всички карти, но ние толкова се смяхме, че не успяхме да стигнем до там. 

*Хрумна ми и втора версия, в която се обръщаме с гръб един към друг, избираме всеки карта, с която да предизвикаме другия, на 3 се обръщаме и трябва първи да назовем картата, която другия е избрал. Но малкия се оказа малък за идеята с предизвикването.

Музикална азбука

Наредихме няколко карти с лице към земята във формата на кръг. Започнахме да пеем и да обикаляме около кръга, а когато кажех “Сега!”, всеки клякаше, вземаше най-близката до него карта и се надпреварвахме да я назовем първи. Който изпревари, я вземаше за себе си, а на мястото й слагахме друга.

Да опознаем животните

Животните винаги са хит при малките деца. Почти във всеки дом има енциклопедия, която разказва за тях. Ние също имаме една любима, в която намерихме животните от Зообука картите, които не познаваме много добре (а и не само). Саламандър, Фламинго, Шимпанзета. Намерихме ги и прочетохме по някой друг интересен факт за тях, след което започна едно разгръщане от страница на страница в търсене на любознателна информация. 

Това е важна част от развитието на децата, защото жаждата им за научаване на нови неща може да бъде култивирана. 

Когато четох “Мързеливата майка” на Анна Бикова ме жегна много нещо, което тя сподели относно любознателността. Всъщност всяко дете се ражда с жажда да знае. Някои родители откликват на тази жажда и предоставят цялата информация, която им е налична, а ако нещо им е непознато, търсят начин да го научат заедно с детето. По този начин любознателността на децата се подхранва и те не се спират, докато не получат правилния отговор. 

Други родители обаче смятат това за излишно или никога не им стига времето. Отговора обикновено е “Нямам време” или “Не знам”. И точка по въпроса. Децата свикват с факта, че няма как да знаят всичко и се научават да се чувстват комфортно в това. 

Виж също: Защо деца под 18 месеца не бива да гледат екрани?

Игри, с които учим конкретна буква

Забавни изречения

Тази игра е подходяща и за изпът. Избира се на случаен принцип някоя карта. Целта е да съставим изречение, като всяка дума започва с буквата. Яни още се учи да назовава първата буква на думите, затова му помагах и измисляхме заедно изречението. Играта ни поведе и към други животни. Ако има повече и по-големи участници, може да добавите условието всеки да казва по една дума, която да свържете в изречение. 

Пример: Зебра захапа зелен зеленчук.

Тази игра е подходяща и по време на път. 

Изобразяване с конструктор

Вкъщи обичаме да съчетаваме любими занимания и да намираме нови приложения на нещата. Конструктора пасна идеално към ученето със Зообука. 

Целта е да изобразим буквата с конструктор. Идеята ми тук беше преди всичко да упражним логическото мислене. През цялото време размишлявахме на глас: “Тази чертичка направихме, какво друго трябва да добавим?”, “Тази буквичка прилича ли по нещо на другата?” и т.н.

Какво има в торбата?

Една забавна игра, която крие лека нотка на мистерия. Целта ми с нея е да упражняваме с Яни назоваването на първата буква на думите, защото все още му е трудно. Избрах три карти (може да се направи с повече в зависимост от знанията и възрастта на детето) и няколко предмета, чиито имена започват с избраните букви. Предметите сложих в непрозрачна торба. 

Яни трябваше да изважда предметите един по един, да назовава първата буква от името им и да ги подрежда до съответната карта. Получи се доста готино и определено му хареса елемента на изненада. 

Други забавни игри

Спаси животните от лодката

Целта на тази игра беше предимно забавление и подтикване към логическо мислене. Правилен отговор няма, оставям Яни да развие своето въображение. Между другото обсъждаме характеристики на животни и преговаряме буквата.

Избрах една червена кофичка, която влезе в ролята на нашата лодка. Постелих любимо синьо килимче, което беше нашето море. В морето имаме една любезна акула и няколко малки рибки Цаца. В лодката, естествено, няколко карти, избрани на случаен принцип. 

Започнах с кратка история – “Животните пътуват в лодката към далечен бряг. Изведнъж обаче лодката се удари в нещо и започна бавно да се пълни с вода. Трябваше да спасим животните, преди да са потънали. Как да го направим?” И започнахме да вадим картите от тестето в кофичката и да мислим как да помогнем на съответното животно. 

Падна ни се жираф. “Оооо, той не може хич да плува, дори го е страх от водата. Добре, че има наблизо една добронамерена акула, да го вземе на “конче” и да го остави на близкия бряг.” След това дойде ред на Петльо. “Хм… Оооо, от далечна земя ястреб чува неговия зов и идва да го спаси.”

Много бързо Яни се сети, че може да включи в играта джипове-амфибии, които да се погрижат за горките сухоземни (:

Черен, но не Петър, а Пингвин

Наскоро си припомних една от любимите ми игри от детството – Черен Петър. И докато си мислех за нея, се роди идеята за още една Зообука игра. 

На този етап малкият вече свързва повечето букви, които види, с животните от Зообука. 

Предварително подготвих няколко лесни думички, които могат да се изпишат с картите, тоест нямаше повтарящи се букви във всички думи. 

В нашия случай думичките бяха: “Готин Щраус Яде Зъб” (още една причина да се посмеем). 

В началото на играта си избрахме по две думички. Крайната цел беше да изпишеш (първи) думичката си. 

Разделихме картите помежду си и проверихме дали всеки има нужните му буквички. Оттам нататък играта се състоеше в това да се редуваме да теглим карта един от друг и да проверяваме дали можем да допълним нашите думички. 

Важно условие е, че който изтегли карта “П е за Пингвин”, трябва да изпее песничка 😛 

Фотоигра

Изключително забавно се получи да се опитваме да направим различни букви с телата си. Разбира се, това вече го знаеш, покрай предизвикателството, което направихме с екипа на Зообука. То приключи, но това не пречи да поиграете по този начин, като си избирате карта на случаен принцип и се постараете да направите съответната буква с тяло. 

Това е чудесен повод да си направите забавни снимки за спомен. 

Коя беше следващата буква?

Исках да изпробваме игра, в която да се раздвижи малко умението за запаметяване. На хладилника, закачен с магнити, се намира нашият Зообука плакат. Задачата, която поставих на Яни, беше да нареди картите в спалнята (най-отдалечената стая от хладилника) по същия начин, по който са наредени на плаката. 

В началото си признавам, че поставено като задача, не предизвика интерес. Но след това се включих и аз, обяснявайки, че сме на важна мисия, а тате ни засича време. Започна едно лудо търчане по коридора от хладилника към спалнята. Яни запомняше следващата карта, тичахме по коридора към спалнята, намирахме съответната карта, нареждахме я на земята и след това обратно. 

Малкият се забавлява много и завърши успешно своята мисия. Е, с няколко несъответствия, но това е друг въпрос 🙂 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *